Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03 10:20 - Вик
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 535 Коментари: 6 Гласове:
3

Последна промяна: 24.03 11:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Викът на болката.
Викът на ужаса.
Викът изгубен в планините,
зад които няма залез,
а вее мрачното очакване.
Викът от изумлението,
че напускаш себе си.
Викът на вещите захвърляни
след новото им притежание.
Викът просмукал се във циферблатите,
с които
времето зашеметява свойте жертви!
 ... Попил във тъканта на костите,
слепил очите със клепачите.
Викът, пред който всички подли сме

и смелостта я мерим само със страха си.

 ... Викът на полудялата надежда.




Гласувай:
4
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Младене,
24.03 20:27
страхотно.
Викът, пред който всички подли сме
и смелостта я мерим само със страха си.

... Викът на полудялата надежда.


Поантата обяснява всичко.
Къде ли не се чува този вик, докато се изясни смисъла му.
цитирай
2. missana - Така е, Роси!
24.03 22:05
rosiela написа:
Младене, страхотно.
Викът, пред който всички подли сме
и смелостта я мерим само със страха си.

... Викът на полудялата надежда.


Поантата обяснява всичко.
Къде ли не се чува този вик, докато се изясни смисъла му.


Този стих ми е спуснат Отгоре. Сърдечно ти благодаря!
цитирай
3. zemja - Аплодисменти!
24.03 23:35
Да усетиш във вика на всичко живо и неживо и болка, и надежда, това е израз на висша човечност. А да можеш да го изразиш в стих, се иска вроден талант...

Радвам се на това твое постижение, Мисана!
цитирай
4. missana - Сърдечно ти благодаря, Земя!
25.03 21:43
zemja написа:
Аплодисменти! Да усетиш във вика на всичко живо и неживо и болка, и надежда, това е израз на висша човечност. А да можеш да го изразиш в стих, се иска вроден талант...

Радвам се на това твое постижение, Мисана!


В интерес на истината това е едно от първите ми стихотворения. Преди 10 ное мври 1989г. го беше харесал Дамян Дамев - тогавашният директор на идателството на БЗНС. Но не посмя да го публикува, защото той беше и депутат и не му се рискуваха тлъстите постове заради незнакомец като мен. Но все пак ме покани на разговор в самото издателство и обменихме интересни мисли за
поезията. Мир на праха му!
цитирай
5. zemja - Едно от първите!
28.03 04:44
И одобрено от Д. Дамянов! Защо не си го публикувал досега, Мисана?
Благодаря, че сподели с нас.
С какво ли още има да ни изненадваш?
цитирай
6. missana - Благодаря, Земя!
29.03 02:18
zemja написа:
Едно от първите! И одобрено от Д. Дамянов! Защо не си го публикувал досега, Мисана?
Благодаря, че сподели с нас.
С какво ли още има да ни изненадваш?


Вероятно по моя вина става недоразумение. Виждал съм Дамян Дамянов, но никога не съм се познавал лично с него. Човекът, за който говоря се казваше Дамян Дамев, а не Дамян Дамянов. Беше директор на издателство БЗНС и народен представител по Татово време.

Стихотворението ВИК съм го публикувал, както в Хулите, така и в Откровения, а на книжен носител в сп.Хермес през 1990 г., където публикувах обширен цикъл от стихотворения под името "Самотни рими" - заглавието на неиздадения ми първи ръкопис. Вторият се казваше "Свещ за самота". Комунистите не можеха да допуснат подобни стихове да видят бял свят. Затова ги издадох след 10 ноември в два много обширни цикъла на книжен носител. Има ги в Националната библиотека.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 2395567
Постинги: 1827
Коментари: 12291
Гласове: 2489
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930