Прочетен: 1350 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2020 23:44
На Йоана
Защото огнен дъх е любовта,
в посоката на севера изстивам.
Не искам да е зимна мисълта,
а пролетен килим да ти постилам.
Жена-дете и горско цвете, ти,
на юга носиш хоризонта зноен.
Вселяваш само весели мечти
и ме обливаш с топъл дъжд пороен.
До теб застанал, оживявам аз
в лъча първак на изгрева забързан.
Отеква в мен неземния ти глас,
а щастието е небесен бързей.
Смалени върху земното кълбо
загубваме телата си и зная -
пълзим върху мистично колело.
Назад да тръгнем, стигаме до края.
Напред да тръгнем, ще се върнем пак
все някой ден в отправното начало
и любовта ни ще е вечен знак
на някакво невидимо махало.
(Какъв е смисълът? Ти не мисли, сърце!)
Обичам те, защото ме погледна
с очи като протегнати ръце
над мрачната и непрогледна бездна.
Прекрасно пишеш! :))
Прекрасно пишеш! :))
Много щастлива седмица ти желая!
Ако не приемаш моите изяви на твоята страница, изтрий ги, Мисана. :)
Обречена
Любов ми даваш – като огнен дъх.
Дори когато ме настигне старост,
в мен пак ще диша онзи влюбен мъж,
на който ти отдаде свойта младост.
Единствена! Последна си ми ти –
(след толкова отминали любови!)
Една звезда над името ти бди –
зарича те да бъдеш вечно моя.
Обичан бъди, Мисана! :)
Дължи се на това, че чак сега видях коментара ти. "Обречена" е прекрасен стих. Винаги съм се възхищавал от твоята поезия. За мен е чест, че на моята скромна страничка присъства толкова истински стих. Благодаря ти от сърце!
П.П. И през ум не би ми минало да трия твой коментар. Това никога не се е случвало и няма да се случи!
Твоите посвещения ми продиктуваха тези мисли и реших да ги споделя с теб.
Ведри дни ти пожелавам! :)