Несбъднах се, несбъднат ще остана.

Умира в клетките ми тишина.

Озъбена, неизцедена...

Просъскваща със морза на смъртта.

Траверсите на моя влак заекват

неповторимо - в съвършен куплет,

но аз не зная как да го запиша...

не изродих у себе си поет.

Стрелката на часовника се мята

и в бесен цайтнот в кръг ми маха тя.

Духът душата ми помята,

за да пътува сам

                                 в безкрайността.

може, може, ама аз не съм съгласна. Има несбъднати путети, които все не успяват да стигнат твоите поетични висини. Да не ги изброяваме сега, оти се знаят кои са.

А ТОВА Е ОГРОМНО ПРЕДИМСТВО ПРЕД ХОРА КАТО ТЕБ И НЕ Е САМО. КОИТО СИ ВНУШАВАТ, ЧЕ ВЪРБАТА ЩЕ РОДИ ГРОЗДЕ. А ОТ ТЯХ ЩЕ СТАНЕ ... ПОЕТ ОТ КЛАСАТА НА Д. ДЕБЕЛЯНОВ. МЪРЛЯЧИ КОЛКОТО ЩЕШ... НЕ СА ЗА ЗАВИЖДАНЕ,ДА ЗНАЕШ.
ЧОВЕК НЕ СТАВА ПОЕТ, А СЕ РАЖДА ТАКЪВ, КАТО ХУДОЖНИЦИТЕ, КОМПОЗИТОРИТЕ...
ОТ ВСЯКО ДЪРВО СВИРКА НЕ СТАВА.

Булгаристанците никога няма да станете хора. Българите сме ВСИЧКИ в чужбина и вече дори не ви се чудим на тъпотиите.

Благодаря ти, че отбелязваш пропуска ми. Съществен е!

Имам предвид Окейчо Таксиджиев и Морските заблатени песни. Цял ден нямах достъп до мрежата и се прибрах в 21 часа. Възползвали са се от отсъствието ми.
Въпросният Морски песни лъска под мостовете обувките на чернилките...а може би и още нещо! А Окейчо страда от необратимо разстройство на личността.