Живея в сън, неистов сън възнасящ ме към глетчерите на безкрая.
Край мен е щорм по-черен от нощта и бездна хищно челюсти разтваря.
Край мен са милиардите тела подмятани от хребетите на вълните.
Кипяща пяната клокочи и ръмжи, с безбройни бели жилки впива се в очите.
Живея в сън, неистов сън, но той е привилегията на жреците за спасение.
Дочувам гонга на отвъдни брегове сред мачти от мечти,                                                                                 моряк с въжето-хоризонт на шия,                                                      
                                                                                             оплетено от непознатите вселени.

КОЙ ЗНАЕ НА КОЯ ПЛАНЕТА ТЕ ОТНАСЯ, ПРИЯТЕЛЮ. БЕЗКРАЙНОСТТА НЕ Е ЗА ВСЕКИ, САМО ЗА МИСЛОВНО ИЗДИГНАТИТЕ ДО НЕОБЯТА.