Черни ветрове
над черни плажове.
Цунамита с гребени от гъби
на водородни бомби
прииждат към всички брегове
на тази
и на другите вселени...
Къде ще скриеш
човешкото си тяло...?
Настана време
да се преродиш.
Матсиендра
сред флуида сив
и безначален -
приел императива
на безформеното.
Ужасът е единственият
истински родител,
без лице,
с безбройни пипала
от страх...
Стомахът е последното око -
рефлукс и тремор
на уплашения аз,
отчаяно разкрачен
сред побеснели
от изгнанието облаци...
Завесата раздрана
на предадените
светове
под сърп-възмездие
на вечността
се свлича.