Постинг
19.03.2015 00:51 -
Пролетно-есенен етюд
В една страхотно стръмна тишина
минавам сам по моста на тъгата,
да търся глухата далечина,
просветваща в следите на ятата...
Животът се съсирва всеки миг
през пъпки пролетни. Сгъстено свечерява.
Остава само крехкият му вик
в листа зелени. За да пожълтява.
минавам сам по моста на тъгата,
да търся глухата далечина,
просветваща в следите на ятата...
Животът се съсирва всеки миг
през пъпки пролетни. Сгъстено свечерява.
Остава само крехкият му вик
в листа зелени. За да пожълтява.
Няма коментари
