Постинг
05.05.2020 13:12 -
Рапсодия in black
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1132 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 06.05.2020 00:35
Прочетен: 1132 Коментари: 8 Гласове:
-6
Последна промяна: 06.05.2020 00:35
Оставих се на вятъра в обятията нeпревзети.
Летя сред хилядите пеперуди жълти...
И виждам майките изгубили деца.
Те плачат всичките с пресъхнали очи...
С пресъхнали от скръб гърла
проклинат Бог. Не вярват в него -
Отнелият единственото им дете.
Какво ли ги очаква?
Безсмислена инерция до края...?!
...И виждам болните от рак -
да молят милост от Небето...
А аз летя към свършека - към онзи черен Мак,
след който няма кръстопът за връщане обратно.
Нарича се - семафорът на бъдещето.
...И виждам всичките нещастни, които няма да се утешат...
Родените от ембрионите с еднаква форма
и предпочетени единствено за смърт
в прашеца тих на жълти пеперуди,
размахващи отчаяно крила... Но аз летя
и виждам погледи щастливи, предпазени от жребия горчив.
Събират ги, тъй както се събира слънчевото злато
от диви слънчогледи сред мъгла,
в последната илюзия на залеза...
Ще ги очаквам, когато посивеят
от най-нищожния, но неподкупен прах,
дошъл от ноздрите разтеглящи безкрая.
Ще ги очаквам - там - до сенките жетвари,
наточили до бяло лунен сърп...
защото щастието се заплаща с повече и от нещастие дори... Симфония от дни
с невидим Диригент във фрак...
Но аз летя (оставил се на вятъра)
с очи проболи празнота...
Лицето му съзирам
и хищната усмивка зла... гримасата на времето мистично
с воал от жълти пеперуди...
Изгубих майка и баща...
приятели изгубих...изгубих и безбройно много чужди същества
кремирани от втренчени звезди...
Летя сред тленния им прах...
Над мен космическият вятър вее черна грива
и вкопчен в нея питам се - дали живях...?
https://www.youtube.com/watch?v=aqhPsah6ECI
Летя сред хилядите пеперуди жълти...
И виждам майките изгубили деца.
Те плачат всичките с пресъхнали очи...
С пресъхнали от скръб гърла
проклинат Бог. Не вярват в него -
Отнелият единственото им дете.
Какво ли ги очаква?
Безсмислена инерция до края...?!
...И виждам болните от рак -
да молят милост от Небето...
А аз летя към свършека - към онзи черен Мак,
след който няма кръстопът за връщане обратно.
Нарича се - семафорът на бъдещето.
...И виждам всичките нещастни, които няма да се утешат...
Родените от ембрионите с еднаква форма
и предпочетени единствено за смърт
в прашеца тих на жълти пеперуди,
размахващи отчаяно крила... Но аз летя
и виждам погледи щастливи, предпазени от жребия горчив.
Събират ги, тъй както се събира слънчевото злато
от диви слънчогледи сред мъгла,
в последната илюзия на залеза...
Ще ги очаквам, когато посивеят
от най-нищожния, но неподкупен прах,
дошъл от ноздрите разтеглящи безкрая.
Ще ги очаквам - там - до сенките жетвари,
наточили до бяло лунен сърп...
защото щастието се заплаща с повече и от нещастие дори... Симфония от дни
с невидим Диригент във фрак...
Но аз летя (оставил се на вятъра)
с очи проболи празнота...
Лицето му съзирам
и хищната усмивка зла... гримасата на времето мистично
с воал от жълти пеперуди...
Изгубих майка и баща...
приятели изгубих...изгубих и безбройно много чужди същества
кремирани от втренчени звезди...
Летя сред тленния им прах...
Над мен космическият вятър вее черна грива
и вкопчен в нея питам се - дали живях...?
https://www.youtube.com/watch?v=aqhPsah6ECI
разтърсващо е. Нямам какво да добавя. Онемях.
цитирайrosiela написа:
Младене, разтърсващо е. Нямам какво да добавя. Онемях.
Весели празници!
Но, въпреки това ще го направя!
Много силно, дълбоко, философско стихотворение! Полет над Живота и опит за прецизна преценка. Тя винаги е трудна! " Щастието се заплаща с повече и от нещастие дори...“ - какво мога да кажа? Така е. Щастливите ще се обърнат на нещастни! Лирическият наблюдава Живота, и виждайки всичките му нюанси - от сиви и ярко черни до бели и златни, които ще се сгромолясат, се пита, въпреки загубите, дали е живял? На този въпрос може да си отговори само той! Но все си мисля, че е било така, защото са го накарали да размишлява и най-вече - да чувства!!! МОже би в това е разковничето. Да мислим и да чувстваме. Защото има и зомбита, които не са способни на тези дейности. Поздравявам те, Младене! Много силно стихотворение!
цитирайМного силно, дълбоко, философско стихотворение! Полет над Живота и опит за прецизна преценка. Тя винаги е трудна! " Щастието се заплаща с повече и от нещастие дори...“ - какво мога да кажа? Така е. Щастливите ще се обърнат на нещастни! Лирическият наблюдава Живота, и виждайки всичките му нюанси - от сиви и ярко черни до бели и златни, които ще се сгромолясат, се пита, въпреки загубите, дали е живял? На този въпрос може да си отговори само той! Но все си мисля, че е било така, защото са го накарали да размишлява и най-вече - да чувства!!! МОже би в това е разковничето. Да мислим и да чувстваме. Защото има и зомбита, които не са способни на тези дейности. Поздравявам те, Младене! Много силно стихотворение!
tikovpisane написа:
Младене...просто без коментар! Но, въпреки това ще го направя!
Много силно, дълбоко, философско стихотворение! Полет над Живота и опит за прецизна преценка. Тя винаги е трудна! " Щастието се заплаща с повече и от нещастие дори...“ - какво мога да кажа? Така е. Щастливите ще се обърнат на нещастни! Лирическият наблюдава Живота, и виждайки всичките му нюанси - от сиви и ярко черни до бели и златни, които ще се сгромолясат, се пита, въпреки загубите, дали е живял? На този въпрос може да си отговори само той! Но все си мисля, че е било така, защото са го накарали да размишлява и най-вече - да чувства!!! МОже би в това е разковничето. Да мислим и да чувстваме. Защото има и зомбита, които не са способни на тези дейности. Поздравявам те, Младене! Много силно стихотворение!
Много силно, дълбоко, философско стихотворение! Полет над Живота и опит за прецизна преценка. Тя винаги е трудна! " Щастието се заплаща с повече и от нещастие дори...“ - какво мога да кажа? Така е. Щастливите ще се обърнат на нещастни! Лирическият наблюдава Живота, и виждайки всичките му нюанси - от сиви и ярко черни до бели и златни, които ще се сгромолясат, се пита, въпреки загубите, дали е живял? На този въпрос може да си отговори само той! Но все си мисля, че е било така, защото са го накарали да размишлява и най-вече - да чувства!!! МОже би в това е разковничето. Да мислим и да чувстваме. Защото има и зомбита, които не са способни на тези дейности. Поздравявам те, Младене! Много силно стихотворение!
Но имай предвид, че стигнах до написването на това стихотворение, след прочитането на твоя изключителен роман "Томление" и след няколкодневно размишление над него. Дано час по-скоро бъде издаден!
Много силни редове, каращи тялото да настръхне, духът да възроптае против творците на зло, а душата да се помоли на свети Георги, да изцели неправдите ни.
Поздравления и почитания за тези мисли приятелю!
Лекс
цитирайПоздравления и почитания за тези мисли приятелю!
Лекс
lexparsy написа:
Много силни редове, каращи тялото да настръхне, духът да възроптае против творците на зло, а душата да се помоли на свети Георги, да изцели неправдите ни.
Поздравления и почитания за тези мисли приятелю!
Лекс
Поздравления и почитания за тези мисли приятелю!
Лекс
missana написа:
Но имай предвид, че стигнах до написването на това стихотворение, след прочитането на твоя изключителен роман "Томление" и след няколкодневно размишление над него. Дано час по-скоро бъде издаден!
tikovpisane написа:
Младене...просто без коментар! Но, въпреки това ще го направя!
Много силно, дълбоко, философско стихотворение! Полет над Живота и опит за прецизна преценка. Тя винаги е трудна! " Щастието се заплаща с повече и от нещастие дори...“ - какво мога да кажа? Така е. Щастливите ще се обърнат на нещастни! Лирическият наблюдава Живота, и виждайки всичките му нюанси - от сиви и ярко черни до бели и златни, които ще се сгромолясат, се пита, въпреки загубите, дали е живял? На този въпрос може да си отговори само той! Но все си мисля, че е било така, защото са го накарали да размишлява и най-вече - да чувства!!! МОже би в това е разковничето. Да мислим и да чувстваме. Защото има и зомбита, които не са способни на тези дейности. Поздравявам те, Младене! Много силно стихотворение!
Много силно, дълбоко, философско стихотворение! Полет над Живота и опит за прецизна преценка. Тя винаги е трудна! " Щастието се заплаща с повече и от нещастие дори...“ - какво мога да кажа? Така е. Щастливите ще се обърнат на нещастни! Лирическият наблюдава Живота, и виждайки всичките му нюанси - от сиви и ярко черни до бели и златни, които ще се сгромолясат, се пита, въпреки загубите, дали е живял? На този въпрос може да си отговори само той! Но все си мисля, че е било така, защото са го накарали да размишлява и най-вече - да чувства!!! МОже би в това е разковничето. Да мислим и да чувстваме. Защото има и зомбита, които не са способни на тези дейности. Поздравявам те, Младене! Много силно стихотворение!
Но имай предвид, че стигнах до написването на това стихотворение, след прочитането на твоя изключителен роман "Томление" и след няколкодневно размишление над него. Дано час по-скоро бъде издаден!
Радвам се, че книгата ти хареса и ти е повлияла така. Честит Гергьовден и Ден на Българската армия! Бъди жив и здрав, както и цялото ти семейство! Дано св. Георги закриля всички ни!
Честит Гергьовден и на теб! Нека Свети Георги Победоносец да те пази и да сбъдва желанията ти!
цитирайТърсене