Нагарча времето - от спомени нагарча...

От призрака на красотата,

                         останала завинаги встрани.

От светлото око на необята,

                         което всеки тромав миг скверни.

И с шепи изтънели

                             съкровището свое харча. -

Съкровище на дъното на лотоса си ти.

Ом мани падме хум,

                             любима моя

                                         с тъжните очи,

отворени учудено в прибоя

                              на мъркащи от щастие треви.

...От гърбиците на вълните - зли синусоиди

           в кардиограмата на този мрачен свят.

От емигрантската вълна на живите,

заливаща неспирно неведомо подземно царство,

                  наричано от всички оцелели - ад.

Любима моя, вярна и последна,

единствена, покълнала от самота любов.

Животът само мярка е безследна

       за твоя вечно скитащ, непокорен зов...