Прочетен: 5515 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 27.08.2018 21:46
Оглежда се последният Му образ
в тъмното пространство на водата.
Океанът е притихнала самотност.
"Самотност" името е на душата.
Над бездната се рее Албатросът.
Крилата Му се плъзгат - неми сенки,
по гладката, полегнала безбрежност,
над Кули островърхи - звездни котви.
В една от Кулите навярно Го очаква
в съня си древен Спящата Принцеса.
Долита Той през страшната еднаквост
на дните-зъбери с мъртвешки остриета.
Долита да я вдигне и положи
в каретата на птичето си тяло,
за да потеглят към свещеното
Подножие,
където свети тайнствено Граала.
Сега е белият й верен Рицар,
пренесъл я през слънчевата грива.
В Тунела звезден двамата навлизат,
телата им огъват се неистово...
и губят крехката си земна форма.
Пробужда се от своя сън Принцесата
и търси Рицаря си зад завесата...
Но Албатросът е изпаднал в кома!
Хубава вечер и не обръщай внимание на простаци!
Направо неподражаем си със завидна изразност, но непоправим в завършека :-)))
Не е изпаднал в кома миличкия Албатрос! Айде който пръв го види пак да му предаде поздрави от другия :-)))
Благодаря ти от името на Албатроса!
Направо неподражаем си със завидна изразност, но непоправим в завършека :-)))
Не е изпаднал в кома миличкия Албатрос! Айде който пръв го види пак да му предаде поздрави от другия :-)))
Много ме трогна с този свой коментар. Нека перото ти е все така изобретателно и въздействащо!