Постинг
27.07.2018 22:26 -
Неистов Хребет
Вървях през слънцето,
през черната му грива.
То нямаше да знае
накъде отивам.
Наоколо бе разпиляна
тишината.
Търкулната на хиляди
парчета
стърчеше от ъглите
на земята.
И само страшен вятър
ме догонваше...
Изгубен бях в грамадното
пространство.
Навеждах тялото си
да не падне
и чувствах синевата
да угасва.
...Вървях зареян в този
вакуум,
насочен със гърба си
срещу мене...
И малък лъч проникнал
в паметта ми
остана оцветен
като надежда.
през черната му грива.
То нямаше да знае
накъде отивам.
Наоколо бе разпиляна
тишината.
Търкулната на хиляди
парчета
стърчеше от ъглите
на земята.
И само страшен вятър
ме догонваше...
Изгубен бях в грамадното
пространство.
Навеждах тялото си
да не падне
и чувствах синевата
да угасва.
...Вървях зареян в този
вакуум,
насочен със гърба си
срещу мене...
И малък лъч проникнал
в паметта ми
остана оцветен
като надежда.
и прозрения, майсторе.
цитирайrosiela написа:
Мъдрост, оригиналност и прозрения, майсторе.
Весел уикенд и нестихващо поетично вдъхновение, ти пожелавам!
Прекрасен финал...
цитирайКървавата луна предизвиквала кошмарни сънища...е,хубаво е,че лъч надежда ги освежава!
цитирайvedrina написа:
Прекрасен финал...
Успешна нова седмица!
karamelita написа:
Кървавата луна предизвиквала кошмарни сънища...е,хубаво е,че лъч надежда ги освежава!
Баба Ю. да не са я устроили онези с белите престилки, че не се мярва вече тъдява?!
Търсене