Постинг
16.03.2018 22:11 -
В търсене на Колхида
Пресякъл линията на живота,
върху дланта на бъдещето проектирам
неведомото свое аз - самотна котва,
захвърлена във пристан за умиране...
Катеря черни мачти на илюзии.
С бинокъла на разума се взирам,
през ванти от години - тъмни змии,
за брегове, които ме избират
и коронясват звездното във мене.
Преди на шепа прах да се разпръсна
в следите на изгубеното време...
Преди смъртта ми двойник да възкръсне.
върху дланта на бъдещето проектирам
неведомото свое аз - самотна котва,
захвърлена във пристан за умиране...
Катеря черни мачти на илюзии.
С бинокъла на разума се взирам,
през ванти от години - тъмни змии,
за брегове, които ме избират
и коронясват звездното във мене.
Преди на шепа прах да се разпръсна
в следите на изгубеното време...
Преди смъртта ми двойник да възкръсне.
Морски щрихи..., загатват за крайбрежна улица със стари къщи и яхтите на пристана...!!!"
Катеря черни мачти на илюзии.
С бинокъла на разума се взирам,
през ванти от години - тъмни змии,
за брегове..."
цитирайКатеря черни мачти на илюзии.
С бинокъла на разума се взирам,
през ванти от години - тъмни змии,
за брегове..."
Идеята е да различа от „самоубивам“, което не е „Богоугодно“ :-)
Картини на тези твои настроения ме забавляват да търся скрития предмет или дума…
Нямам идея дали тази котва е от пиратски или търговски кораб в търсене на Колхида, но не е на аргонафтите :-)
Да де… та преди да самоапокалиптираш да кажа к‘во ме насети…
На мене много утешителна ми е идеята за „Фракталността на Творението“, смисъла на съвместната ни Еволюция на повторяемост с Господ (да ме прости). Да се оглеждаме и в космоса и в себе си еднакви… а математически към безкрайност и към нула недостижими… но повтарящ се и нов образ на себе си, но преминаващи през катарзиса на смърт и възкресение.. като херметичната максима „Каквото Горе, и Долу“.
И ние като Господ сме навсякъде… Само дето на нас повечко ни друса каруцата :-)))
цитирай missana написа:
… проектирам
неведомото свое аз - самотна котва,
захвърлена във пристан за умиране...
…
в следите на изгубеното време...
Преди смъртта ми двойник да възкръсне.
неведомото свое аз - самотна котва,
захвърлена във пристан за умиране...
…
в следите на изгубеното време...
Преди смъртта ми двойник да възкръсне.
Картини на тези твои настроения ме забавляват да търся скрития предмет или дума…
Нямам идея дали тази котва е от пиратски или търговски кораб в търсене на Колхида, но не е на аргонафтите :-)
Да де… та преди да самоапокалиптираш да кажа к‘во ме насети…
На мене много утешителна ми е идеята за „Фракталността на Творението“, смисъла на съвместната ни Еволюция на повторяемост с Господ (да ме прости). Да се оглеждаме и в космоса и в себе си еднакви… а математически към безкрайност и към нула недостижими… но повтарящ се и нов образ на себе си, но преминаващи през катарзиса на смърт и възкресение.. като херметичната максима „Каквото Горе, и Долу“.
И ние като Господ сме навсякъде… Само дето на нас повечко ни друса каруцата :-)))
Е,Мисана,дано се сбъдне желанието ти все още някой пристан да те избере и да те короняса,може и с картонена корона,но все пак да е корона...до Оня свят има още доста време...
цитирайvedrina написа:
Морски щрихи..., загатват за крайбрежна улица със стари къщи и яхтите на пристана...!!!"
Катеря черни мачти на илюзии.
С бинокъла на разума се взирам,
през ванти от години - тъмни змии,
за брегове..."
Катеря черни мачти на илюзии.
С бинокъла на разума се взирам,
през ванти от години - тъмни змии,
за брегове..."
Дори не подозирате колко сте близо до истината.
lexparsy написа:
Вживях се и, Хехе, измислих дума „самоапокалиптирам“ Идеята е да различа от „самоубивам“, което не е „Богоугодно“ :-)
Картини на тези твои настроения ме забавляват да търся скрития предмет или дума…
Нямам идея дали тази котва е от пиратски или търговски кораб в търсене на Колхида, но не е на аргонафтите :-)
Да де… та преди да самоапокалиптираш да кажа к‘во ме насети…
На мене много утешителна ми е идеята за „Фракталността на Творението“, смисъла на съвместната ни Еволюция на повторяемост с Господ (да ме прости). Да се оглеждаме и в космоса и в себе си еднакви… а математически към безкрайност и към нула недостижими… но повтарящ се и нов образ на себе си, но преминаващи през катарзиса на смърт и възкресение.. като херметичната максима „Каквото Горе, и Долу“.
И ние като Господ сме навсякъде… Само дето на нас повечко ни друса каруцата :-)))
missana написа:
… проектирам
неведомото свое аз - самотна котва,
захвърлена във пристан за умиране...
…
в следите на изгубеното време...
Преди смъртта ми двойник да възкръсне.
неведомото свое аз - самотна котва,
захвърлена във пристан за умиране...
…
в следите на изгубеното време...
Преди смъртта ми двойник да възкръсне.
Картини на тези твои настроения ме забавляват да търся скрития предмет или дума…
Нямам идея дали тази котва е от пиратски или търговски кораб в търсене на Колхида, но не е на аргонафтите :-)
Да де… та преди да самоапокалиптираш да кажа к‘во ме насети…
На мене много утешителна ми е идеята за „Фракталността на Творението“, смисъла на съвместната ни Еволюция на повторяемост с Господ (да ме прости). Да се оглеждаме и в космоса и в себе си еднакви… а математически към безкрайност и към нула недостижими… но повтарящ се и нов образ на себе си, но преминаващи през катарзиса на смърт и възкресение.. като херметичната максима „Каквото Горе, и Долу“.
И ние като Господ сме навсякъде… Само дето на нас повечко ни друса каруцата :-)))
"Самоапокалиптирам" е отлично хрумване. Наистина сме като господ навсякъде, но донякъде временно.
ако е по-голяма рядкост от скъпоценната, ще струва дори по-скъпо. При тези темпове на изсичане на горите това може да се случи твърде скоро. Все пак ти благодаря, че ми отпускаш още малко животец!
цитирай" Самотна котва" на таланта си ти.
цитирайrosiela написа:
" Оригинално. Самотна котва" на таланта си ти.
за хубавото мнение, което имаш за мен, Роси!
Да помете вълната твоя следите от изгубеното време преди в целувката на вълнолома да се слее.
цитирайТърсене