Въпросът за Истината е може би най-сложният от всички. Вероятно, защото едни считат, че няма Абсолютна истина, а всяка истина е релативна, а други приемат абсолютния характер на Истината. По-долу ще споделя в най-сбита форма моето скромно виждане по въпроса за Истината.
Ако върнем вселената назад във времето, ще я свием до сингулярност - моментът преди началото на големия взрив. В това й състояние ще има само една истина - Върховната. С разширяването на вселената се нарояват много истини. Като че ли всяко нещо, отделяйки се от праначалото, придобива своя - индивидуална истина. Светът се превръща от сингулярност в множество и губи своята единност, която философи и учени мечтаят да проследят обратно до първолеговището й. Тук е голямата тайна. В стремежа си да станем самостоятелни и самообособяващи се същества, ние фактически изневеряваме на Абсолютната истина. Малката истина е като примамлима любовница, която ни лишава от майчината ласка на Изначалната истина. Паскал казва:
"Земята не е отечество за Истината. Тя броди непозната между хората."
В тази мисъл на Паскал съзирам презумпцията, че ако искаме да се срещнем с Истината, следва да напуснем Земята /в духовен план естествено/. Трябва да напуснем дори и себе си в известен смисъл, т.е. водещата компонента на живота ни да не е земната /в частност битийната/. Иисус също ни учи:
"Аз не съм от Света".
Това съпоставено с твърдението му, че именно Той е:
"Пътят и Истината и Животът",
ни прояснява ситуацията. По-общо погледнато - Абсолютната Истина е Ничия, но ние решаваме дали да станем поданици на Нейното кралство или не! Тоест, ако искаме да спазим необходимото условие за среща с Нея, трябва да напуснем собствените си предели, след това Земните, после Слънчевите и т.н.
Не бих искал да задълбавам твърде много. Целта ми бе по-скоро да скицирам този ред на мисли.
Често пъти се опитваме да оприличим Божията истина на човешката с наивната надежда, че така ще я направим достижима. Искаме без да се откажем от себе си да я осезаваме. Ала това е невъзможно.
Този, който е познал Истината не може да огладнее! Благодаря за включването.
Някъде прочетох че най-голямата демагогия с която се поробва човека е заблудата че желае да бъде „свободен“ ама и да знае Истината. А той си Ги пожелава и му се дават !!!
Ами да Младен, ако сингулярността или Бог съдържат Истината, то Големия взрив и Живота са многообразните пътища да ги достигнем… и Истината я приемаме и нея на смилаеми хапки (кванти), и достигайки я се оказва следващото приближение и началото на нов Път на търсене… (като „научните“ закони брат:-)))
Ама това ни е казано толкова пъти и по толкова различни начини, че всъщност и аз не знам защо го повтарям…
А „истината“ Карамелита, че като сме гладни, трябва да хапнем е просто осъзната нужда, но обвързана с „Истината“, че трябва да си я „ИЗРАБОТИМ“ за НЯКОЙ, че да получим и хляба и свободата си че и много други Играчки… все по наш „избор“ … и само и само да не гледаме към Космоса, безкрайния... извън, но и този в нас...
П.П. За казаното по отношение на сугубо примитивното тълкуване на Истината, дадено от Карамелитка /от едноименния манастир/, си сто процента прав.
...
Да, и аз споделям същото! Защото много дълго и твърде мазохистично човека търпи наготово поднесени и „Свободи“ и „Истини“, и все по-изкусно поднесени… А ако има някакви верни Принципи (защото според мен това е правилната дума) за търсене на Истина, те са поднесени омерзени в плявата на демагогии, от които и търсещите са отвратени. Което е и целта, все по-очевидна…
И все по-трудно ни е да се докоснем до простите, естествени Пътища на живота ни, че даже ги изтриваме от спомените си… А може да ги познаем и по това че са Красиви в своята Простота, но даже и това май вече ни се струва „нефункционално“ и тривиално…
Но има още праведни в Содом и Гомор… :-)))
П.П. А тези, които много мъдро ни "информират" цитирайки избраните от нас Стратези на живота ни, че и ни подстрекават да се лаем и плюем взаимно са жертви, но понякога и не само....
vanchen obraz i podobie,no ne sme bogove,ne sme ravni po vazmognosti
П.П. Виждам, че моят коментар към материала ти за графоманията е на скамейката на наказаните. Това проява на страх ли е или вродено желание за цензура?