Мето се приближи към единственото работещо гише на Централната софийска поща. Трябваше спешно да изпрати в чужбина важни документи. В пощенската зала беше странно тихо и безлюдно. Сякаш руснаците бяха експериментирали с тайнствено ново о...

Самотен плаж и лунната пътека
е пистата последна към звездите.
Издигай се. Безшумно ехо ще отеква

Викът на болката.
Викът на ужаса.
Викът изгубен в планините,

Погубен си от сънища.
В лабиринта им навлизаш.
Кой от тях е реалният? -

Самотата е приятел
след амнезия.
Страхът от празнотата

Понякога си спомням, че съм бил
последен лъч от гаснещото слънце...
в кандилото на запада - фитил,

Тя беше просто тъпа курва
и чукаше се с всекиго за кеф.
Понякога - там. До ръба на урва.

Пленен от хоризонта, се усмихваш
на миналото - някогашно настояще.
Пулсират още вените с напев излишен.

Препънах се в небесните поляни,
в едно самотно цвете върху тях.
От ветровете святи разлюляно.

Научих се да се сражавам
за крехката си първосъщност.
Конвой от мигове в шинели 

Някой, някъде умира в този непонятно блудкав ден.
Трябват жертви и войни, ала без никакво примирие.
Повсеместен траур трябва, нека никога не сме добре.

Подай ми цвете в този късен час
погалено от вятъра на мислите.
Отдай ми се под звуците на валс