Понякога си спомням, че съм бил

последен лъч от гаснещото слънце...

в кандилото на запада - фитил,

за мрака - антрацитночерно зрънце.

...Една любов невидимо изтля -

хербарият на времето я рони.

С праха от нея вечността застла

пътека за душите ни бездомни...