Сега си непокорна болка,
от спомена при мен дошла,
дете обикнало ме толкова,

Разсече влакът любовта ни на перона
(по-леден от айсберг дори).
Сълзата ти разсечена остана.

Дъхът ми спря!
Поиска да сме разделени.
Светкавицата падна от небето.

Размаха бели ангелски крила
от всички антигрехове по-чиста,
дошла дете от розова мъгла.

Още те има. Още си в мене.
Не е сън. Не е сън. Ти си живот.
Ти си магия - от извора пия.

                                                            На Йо
 
Пътувам себе си в едно дъждовно утро,

Мое далечно момиче
от преспата вечна на спомена,
догаря последно свещичката

Ти превърна в мастилница с панделка дните ми.
И перото ми трескаво пише те в стихове - пише те.
Запомни, запомни, аз съм твой до последно поискване.

Танцувахме с времето блус
под тихите звуци на вятъра...
Животът не свършва ли с трус

Комунистическата сган продължава да съсипва страната и да я хвърля необратимо в ръцете на хиперинфлацията. Българинът уж спонтанно протестираше срещу Гешев, срещу Борисов, срещу Кошлуков, а сега и срещу войната в Украйна. Но, уви, срещу ...

      Спомените. Ах, спомените!
Колчем употребиш някой от тях за нещо съществено и той губи силата си. А после паметта го отхвърля, както самката отхвърля най-слабото от котилото. Но онези - свидните - те ни топлят в студените зимни нощи...

Настъпи влажна пролет, не достигна
до пролетта обзела моя спомен.
Животът непристъпно ми намигна,