Поглеждам облаците - бели великани,
затулващи безмълвна синева.
В такива мигове зарастват всички рани

Има нещо по-просто
                     от Бог и от Дявол.
Нещо по-просто от най-светлия храм.

Кажи ми, ветре, що е самота?
Аз зная, че си винаги самотен.
Докосваш всяко кътче на света,

Пропуснах главното. Не съжалявам.
Изтича времето през изтънели шепи.
Докоснах с пръстите вретеното на залеза.

Сега ми трябва мрак без светлина.
Прегръща мракът сгряващо и силно.
И ставам прилеп в топла пещера

Ако ви кажа -
няма никаква вечност!
Ще ме намразите....

Мисли заглъхнали
страннопомръкнали
птици отнесени

Моя тъжна любов, добър ден,
вече нищо добро не ти нося.
Аз съм скучен до болка рефрен

Уморих се да гоня мечтите -
дойде моят ноември с мъгла.
Тъмновъглени сенки в очите

Изхвърляй винаги по нещо
да олекнеш...
Огромна раница е на гърба ти.

През тези дни със маски карнавални
не виждам себе си - не се познах.
Светът изглежда толкова банално.

Отговорът е много прост, уважаеми читатели. Просто този паметник е поставен на най-неподходящото място. Представете си, че идвате от Орлов мост и искате да стигнето до Попа, прекосявайки градинката с този паметник. Ще констатирате, че то...