Кажи ми, ветре, що е самота?

Аз зная, че си винаги самотен.

Докосваш всяко кътче на света,

но пак оставаш си съвсем сиротен.

С камшик пришпорил яростни вълни,

на гребените им неистово пътуваш.

Завърнал се от непознатите земи,

в пространството-килия ти лудуваш.

И в риза усмирителна от тишина

изгубваш сетната надежда за утеха.

Подобно вълк дошъл от мрачина

и воя си превърнал в лунно ехо.

Кажи ми ветре, що е самота,

защото като теб презирам всичко лесно.

Пълзя по ледена стена към гибелта,

закърмен с наркотика на отвесното.