Там някъде, където
мъглите се целуват с вечността,
аз вечно бродя - непокорен скитник,

Тя не показа, а доказа пълната зависимост на Западна Европа от САЩ. Ясно е, че на ЕС повече не може да се гледа като на самостоятелно образувание. Това ще бъде съвсем строго доказано от последователното привикване и на другите ръководите...

Потъваха очите ми в огромното пространство,
не виждах нищо там, надеждите не странстваха.
И тънка пара бавно към всичко се разстилаше,

Дали от сянката си можеш да избягаш?
Обърнеш  ли се - няма я зад теб.
Преследва те безстрастно и се сляга

(стихотворението е посветено на Росица Копукова)
За своя род, за своята Родина,
ти пишеш тъй красиви стихове.

До какво може да доведе това...? Очевидно това засяга из корен американските интереси и тези на техния жалък пудел ВеликоБритания. Впрочем от това име следва да бъде зачеркнато завинаги Велико. Защото нищо велико не е останало вече в таз...

И вкопчен в устните ти се изкачвам.
Изкачвам се към нови светове.
Снежинките на спомените падат бавно

Вретеното на залеза изтегля дълга нишка.
Сребрее тя в косите ми с лъча-везна,
на който аз пътувам, слепоочия притиснал,

Щом намразих и детството, значи
стигам своя неземен Ханаан.
Nevermore нека гарванът грачи

О, Премъдри Нагасена,
Нирвана
е

Разкъсвам се, разкъсвам се на две.
Сърцето ми обител е на тайна.
И изнемогвам вътрешно обзет

Вече не зная искам ли нещо,
щом се разпадам на атоми грешни.
Косо поглеждам върха на иглата.