Вървял по Варненските улици един грохнал бродяга и подвиквал към всеки от насрещно минаващите минувачи: Моля ви, дайте ми 5 лева...Моля ви, дайте ми 5 лева.  Но те равнодушно го отминавали. Най-накрая един младеж се спрял и го попитал:
Дядо, защо са ти толкова много пари? Защо не искаш по левче?
- Необходими са ми за  Влак за Владая, дедовото - профъфлил старикът със спластена и намирисваща коса.
- Дядо, ти съвсем си изтрещял. До Владая няма влакове. Има само до София - казал с иронична усмивка младежът.
- Прав си дедовото. Прав си! Не става дума за истински влак, а за заглавието на последната ми неиздадена стихосбирка. За нея събирам пари. Нали знаеш кво казват македонците: "Лайно со пари е човек. Човек без пари е лайно!"
Младежът се трогнал до просълзяване - толкова окаян изглеждал старикът. Отвел го до най-близката пейка, сложил го да седне и му рекъл.
- Слушай дядо - ще ти дам 10лв, ако смениш заглавието. Нека стане: "Влак за Раднево".
Очите на старика блеснали. Усмихнал се той с няколкото последни останали зъба и произнесъл: Тъкмо с другите 5 ще си купя бирка и пържени картофки и ще се извъргалям под пейката!

Поздравления за идеята!

Ще се старая!