Постинг
04.03 19:51 -
СПАСИТЕЛНО
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 294 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 05.03 12:24
Прочетен: 294 Коментари: 4 Гласове:
4
Последна промяна: 05.03 12:24
Намерихме се бавно и мъчително.
Очаквах те на дъното на самотата.
Подаде ми ръката си спасително
и през тунел изведе ме към светлината...
Не съм мечтал и в сън да те докосна.
Дели ни времето с кошмарна бездна.
Ти дойде неприлично млада - съдбоносна,
и ме дари с последна глътка звездност...
Телата ни се сплитат възлописно
и очертават гъвкавите пътища към рая...
Прегръщаме се - две самотни истини,
превърнали се в стълба към безкрая...
Очаквах те на дъното на самотата.
Подаде ми ръката си спасително
и през тунел изведе ме към светлината...
Не съм мечтал и в сън да те докосна.
Дели ни времето с кошмарна бездна.
Ти дойде неприлично млада - съдбоносна,
и ме дари с последна глътка звездност...
Телата ни се сплитат възлописно
и очертават гъвкавите пътища към рая...
Прегръщаме се - две самотни истини,
превърнали се в стълба към безкрая...
Споделената любов е избавление от самотата и обещание за безкрайност.
Стихотворението въздейства и буди копнежи...
Препрочитам, Мисана!
цитирайСтихотворението въздейства и буди копнежи...
Препрочитам, Мисана!
прекрасно.
цитирайzemja написа:
Красиво!
Споделената любов е избавление от самотата и обещание за безкрайност.
Стихотворението въздейства и буди копнежи...
Препрочитам, Мисана!
Споделената любов е избавление от самотата и обещание за безкрайност.
Стихотворението въздейства и буди копнежи...
Препрочитам, Мисана!
rosiela написа:
Младене,
прекрасно.
прекрасно.
