Дори да дойде ден да си ми чужда,

ела при мен, аз пак ще те прегърна.

Дори и нашата любов да е заблуда,

очите пак ще искат да те зърнат...

Изтекло е морето днес в сълзата,

солено пари тя по мойта буза,

откъснала парченце от душата,

прокапала на новата ти блуза.

Навехнах непонятното си име

в оставащото тъжно разстояние.

Един без друг ли ще го довървиме

в студени дни, гравирали страдание?

Аз още помня първата ни ласка -

предчувствие за топлите ти устни.

Очакваше ме може би с каляска -

да бъда принц от приказките вкусни.

Но черен принц съм тука на Земята

под грохота на толкова небета.

Докоснах с любовта ни синевата,

останал сам на мъртвите павета.