Съществува ли Бог? Навремето покойният ми баща се шегуваше, че дори и атеистите имат своя бог - Атей. А сега сериозно. Какви убедителни доказателства имаме за съществуването на Бог? Великият Исаак Нютон обичал да казва:

"Аз не се нуждая от хипотезата за съществуване на Бог, за да строя своите теории."

И въпреки че самият Нютон е бил силно религиозен, не е ясно защо в науката е необходима хипотезата за съществуване на Бог. Редица изтъкнати учени недвусмислено заявяват принадлежността си към идеята за Бог. Например Айнщайн декларира това с помощта на знаменитото си изказване:

"Бог не играе на зарове" -

камък, който физикът хвърля в градината на Копенхагенската школа в квантовата механика, към която се числят мастити учени като: Нилс Бор, Ервин Шрьодингер, Вернер Хайзенберг и още мнозина други, проправили път на индетерминизма, силно дразнещ пристрастеният към реда Алберт. От друга страна един колос на физиката, като Стивън Уайнбърг /носител на нобелова премия за теоретичната разработка на полето на електрослабите взаимодействия/, който написа великолепната книга "Първите три минути след Сътворението", разказваща за сценария настъпващ непосредствено след Големия взрив, е чиста проба атеист, както това се вижда от финала на цитираната книга.
       Навремето във висшето учебно учебно заведение, в което учех, стоеше надпис:

"Когато науката влезе през вратата, религията излиза през прозореца."

Тази мисъл бе подписана, с лека ръка, с името Фридрих Енгелс. Гениалният индийски математик - Сриниваса Рамануджан твърдял, че по време на сън му се явявала богиня Намикал и му диктувала дивни формули, които той записвал веднага след събуждането си. Тези формули поразили въображението на целия математически свят. Въпреки това, обаче, твърдението на Рамануджан не може да се приеме за сериозно доказателство за съществуването, както на богинята Намикал, така и на Бог. Науката е скептична към разказвачи на сънища и видения. Неслучайно учените все още не са приели като нещо сериозно виденията на Йоан Богослов, формирали в тялото на Библията т.нар. Откровение /известно още като Апокалипсис/.

     От само себе си се подразбира, че един телевизор не може да се самосглоби.  Необходима е предварителна схема, за да се осъществи това сглобяване, а зад тази схема несъмнено стои нечий интелект. Ако приемем, че вселената влиза в ролята на този телевизор, е близко до ума да допуснем, че тя също има свой Създател. Бог! - ще възкликнете вие. Бих се съгласил с вас, но с известни уговорки. Барух /Бенедикт/ Спиноза се изразява малко по-близо до истината:

"Разум или причина, причина или разум!".

Добре, да допуснем, че ви дам картбланш и ви кажа - и аз като вас вярвам в съществуването на Бог. И сега какво? Възниква неминуемо следващият - особено важен въпрос. Този Бог-Творец има ли нещо общо с библейския, или с който и да е друг Бог, от произволна друга религия? Нима Библията, пълна с врели некипели, говори точно за този Бог, или за своя си - напълно измислен Бог. И всички тези църкви и храмове - какво общо имат те с Бог-Творец. Не са ли плод на наши аборигенски вярвания и представи? Или още по-точно казано - нима всички религии в своята съвкупност не са продукт на общото човешко невежество, плод на дълбоко Незнание? Склонен съм да приема за вярно именно последното. Човечеството тъне в глобален Тамас, а религията е жалък опит да се домогне до онова, което не е лъжица за неговата уста. Да не говорим, колко опасна може да стане тя в ръцете на опитни и безсъвестни манипулатори, нещо, за жалост, доказано от хода на човешката история. Или, както простичко формулираха и изповядваха класиците на марксизма в своя триумвират /Маркс - Енгелс - Ленин/ :

"Религията е опиум за народите."

Откровено ви заявявам,че съм сторонник на идеята за съществуване на Бог-Създател. Тя е смислена и ползотворна. Тя вдъхва надеждата, че вторият принцип на термодинамиката - този за ентропията, може да бъде оборен. Макар че от друга страна се наблюдава като феномен нещо, което можем да наречем Закон за съхранение на ентропията. Но ние можем да приемем, че той е само свидетелство за отсъствието на висок разум на локално ниво. С други думи - Бог пребивава повече в своя Сион, отколкото в материалната вселена. Това често се случва - родител да изостави детето си и то да порасне без него на улицата.

       Опитите да видим Бог като олицетворяващ единствено благост и съвършенство са несъстоятелни. Бог е и деятелност и в това е втората му главна функция. Първата е априорен и постериорен промисъл. Религиите приписват на Бог нетварност. Отрицават познанието на Бог чрез Творението му. В този смисъл те утвърждават че Бог е непристъпна светлина, че Той притежава и неизявима същност. Тоест поне за нас - простосмъртните, Бог е нещо в себе си. Същевременно пак тези религии лансират тезата, че човекът е образ и подобие Божие. Парадоксално, нали? Едно подобие не може да опознае подобието си. Очевадна нелепост и недомислие. Овладяването на свръхспособности тези религии наричат "прелест", нещо, което отвежда можещите към редиците на Сатаната.  Или:

"Блажени нищите духом, защото тяхно е царството небесно."

       Е ли Бог всемогъщ? Това е друг фундаментален въпрос. Той отдавна е контриран с остроумен и парадоксален отговор:

Ако Бог беше всемогъщ, то Той щеше да създаде камък толкова тежък, че да не може да бъде повдигнат и от Него самия!

Това положение странно напомня парадокса на Ръсел в математиката:

"Множеството от всички множества не е множество."

Сиреч - този камък, камък ли ще бъде? Или какво?
       Всички религии признават съществуването на опонент на Бога. В различните религии той се явява под различни наименования, но най-общо можем да му присвоим името Сатана. Сатана е падналият ангел, бивш Божий любимец. Той притежава уникални дарби и господарува над материалния свят, т.е. над Божието Творение. Основните му отлики са Лукавство и Гордост. Той може да е съзидателно начало единствено в името на последващо и окончателно разрушение. Сатана не се занимава с вече падналите ниско същества. Те са му в кърпа вързани. Търкалят се сами надолу по склона на пропастта, в дъното на която е мрачният му замък. Него го интересуват онези самотни алпинисти, устремили се с цялата си енергия към Сион. Тях той иска да отклони от праведния път - да ги направи подвластни му Божии дисиденти. За тази цел не жали средства и сили - да си припомним страданията на Йов! Ако църквите са инструмент на Бога, то можем смело да допуснем, въз основа на казаното по-горе, че в тях отдавна се е настанил Сатана. Въплътен в попове, монаси, светци и пр. Овладявайки тях - като форпостове, Той ще има очевидно спечелена партия. Затова лично аз съм убеден, че най-опасните места за вярващите са църкви, манастири и etc. Там с ехидна, незрима усмивка, седнал на невидим шезлонг, Той ги очаква, за да ги отлъчи от Божието стадо.

      Ако бъдем логически последователни, можем да се лишим от бинарността, колкото и скъпа, и вкоренена в нашето съзнание, да ни е тя. Защо са ни неоходими две различни начала?  Можем просто да допуснем, че това, което наричаме Бог и онова, което наричаме Сатана, са всъщност проявление на една единна първосъщност. И наистина функцията квадратен корен от х приема винаги две различни стойности за положително х. Едната е положителна, а другата отрицателна. Например квадратен корен от 4 се равнява на +2, но същевременно и на -2.  И ако чисто условно числото +2 e изявител на Божието начало, то пак чисто условно, можем да считаме -2 за проявление на сатанинското начало. Ала виждаме ясно единната им първосъщност - числото квадратен корен от 4.
        Далеч съм от мисълта, че нещата в действителност са толкова прости. Да разгледаме корен един милион от 4. Той вече ще приеме един милион различни значения. Можем да допуснем, че Божията същност разпада дори на безбройно много стойности всяко едно число и всяко нещо, както действа например многозначната функция логаритъм. Но макар и привидно многозначна, тази функция, както и всяка друга многозначна функция, може да се превърне в еднозначна чрез залепване на отделните й клонове върху подходяща Риманова повърхнина. Така получаваме възможност да гледаме на Бог като на едно многообразие от  противоречиви същности, които обаче разкриват единна първоприрода върху подходяща повърхнина - вероятно митичният Сион!

     Както вече споменахме, ако Бог-Създател съществува, то отникъде не следва, че Той има нещо общо с библейския Бог, или с който и да е друг Бог в произволно избрана религия. Елементарни разсъждения ще ни убедят в това, че вероятността за някаква прилика между двата Бога е нищожна. И наистина представителите на хомо сапиенс са същества с ограничена физическа и ментална сетивност. Всеки средно образован индивид знае факта, известен още от прогимназиалното образование, че човешкият диапазон за възприемане на звукови честоти не включва зоната на ултразвука, както и на инфразвука. Един нищожен комар, обаче, чува с лекота ултразвуци. Човешкият спектър на възприятие е изначално ограничен. Той се простира в определен диапазон на дължината на определен вид вълни. В останалата зона на спектъра човекът е фактически "сляп". Той, подобно на слепеца, може да си служи с техники на "виждане", напомнящи  Брайловото писмо или да използва подходящи, създадени от него за целта, технически нововъведения, с които да "удължава" сетивата си. От друга страна, ако Бог-Създател съществува, той не следва да е миниран от подобно ограничение. Полето на Неговото възприятие би следвало да е необозримо. Още оттук произтича, че Бог-Създател не може да бъде осезаван пълноценно, нито от човека, нито, от която и да е друга единица, сътворена от Креативността му. Тогава възниква един прост въпрос, засягащ абсолютно всяка една от т.нар. "свещени книги", които претендират да проследяват всичко случило се още от акта на Сътворението. А той е следният:

Откъде е взета матрицата на генезиса, описан в тези древни книги?

Ако тя е рожба на човешкия ум и прозрение, предвид упоменатото ограничение, наложено априори на хомо сапиенс, излиза, че подобна информация е непълноценна и гротескова. Ако пък тази матрица е връчена от Създателя свише на избраници от човешкия род, като един Мойсей например, то как при важащото и за самите тях ограничение във възприятието, те биха могли да я предадат адекватно и така тя да бъде записана с гаранцията, че е абсолютната Истина? Вече сякаш дочувам как религиозните фанатици ще възнегодуват тук и яростно ще ми се противопоставят с тезата, че Бог може всичко и следователно би могъл да вложи в главата на бедния Мойсей самият Себе си. Простете ми, но на подобни "аргументи" просто ще се усмихна с чувство на вина, че съм се опитал да раздвижа нечия вечна инерциална нагласа.
      Едно от най-уязвимите места в Библията за всеки трезвомислещ човек се съдържа в Битие: 1:26 - 27:

След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.

И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.

Фактически в тези два библейски стиха се утвърждава, че човекът е ръкоположен от Библейски Бог да господарува над всички твари на Земята и че той е сътворен по образ и подобие Божие. Множественото число може да бъде тълкувано по различни начини, в частност и като многоединство Божие. Но дори то да означава, че ние хората сме продукт на колективно творчество в лабораторията на някакви Елохими, това никак няма да промени същината на моето разсъждение в критичната му част. На пръв поглед всичко изглежда наред. Говори се само за планетата Земя, където наистина, поне до настоящия момент, изглежда, че човекът е властелин. Аз лично мисля, че точно в този пункт, както и в цялата част от Битие, която засяга Сътворението, се постулира първенствуващата роля на Земята в космоса. А това е отново улика в полза на тезата, че Библейският Бог няма нищо общо с Бог-Създател. Ние добре знаем колко дълго е господствала т.нар. геоцентрична система, зад която е стоял големият авторитет на Клавдий Птоломей. Колко неимоверни усилия, довели до отнемане на множество човешки животи, от Светата инквизиция, е коствало добирането до окончателната истина за хелиоцентризма. Знаем за прословутата Галилеева фраза, изречена на излизане от съда:

"И все пак тя се върти!"

За това, че единствено напредналата възраст е спасила Николай Коперник /бащата на хелиоцентризма/ от лапите на инквизицията и вероятно от кладата, въпреки, че Бог не е бил така милостив към своя служител - Джордано Бруно и той се е отправил на свиждане с него на импровизирана от инквизицията натурална огнена колесница! Казаното дотук ни навежда на мисълта, че тази част на Битие е изцяло дело на човешки ръце и примитивни мозъци. Но не в това е изюминката. Известна е т.нар. формула на Франк Дрейк, открита още през 1961г. от един от пионерите в търсене на извънземен разум. Тя позволява да бъде приблизително изчислен броят на високо развитите чужди цивилизации в нашата галактика /има се предвид цивилизации способни на радиокомуникации/. Този брой варира някъде около числото 50000. При такова немалко число е лесно да се досетим, че сред тях вероятно ще има и доста по-напреднали от нашата земна цивилизация. Ако дори една единствена от тези напреднали цивилизации не е създадена по образ и подобие божие, то ще излезе, че тя е изпреварила Библейския Бог в своето развитие. Така стигаме до следната безумна теорема:

Теорема на Библията: Абсолютно всяка напреднала цивилизация е създадена по Божий образ и подобие!

А това незабавно ни води до следното любопитно логическо следствие:

Всички високоразвити цивилизации са клонинги на една единствена протоцивилизация!

Но как се връзва това следствие с факта, че в Розуел през 1947г., при катастрофа на извънземна летяща чиния, бяха открити телата на хуманоиди /някои от тях все още живи след катастрофата/, които се съхраняват в така наречената свръхсекретна Зона 51 /Area 51/, заедно с попадналите в плен летателни високотехнологични апарати, обичайно наричани UFO. За тях си направи труда да напише блестяща поредица от романи талантливият фантаст Робърт Дохърти. Аналогично в свръхсекретната си база, с много подземни нива, Капустин Яр, руснаците съхраняват свои извънземни трофеи. Ще припомня факта, че за известен период от време ръководител на тази база бе един от синовете на генералния секретар на КПСС  Никита Сергеевич Хрушчов. Става дума за Сергей Хрушчов. Намерените тела на хуманоиди не потвърждават приликата,  за която библейското следствие косвено се произнася. По-точно те опровергават това следствие, защото хуманоидите  са от класа на насекомите, а не на бозайниците.
     Това е само един от слабите моменти в Библията, издаващ, че тя е човешко творение и че Библейският Бог не е и не може да бъде тъждествен с Бог-Създател, а е твърде далече от него.

      Иисус Христос е легендарна личност и неотменна част от раздела на Библията, именуван Нов завет. Доколкото ми е известно, в историческите извори от римско време той никъде не е  упоменаван от именитите историци /негови съвременници/ освен от един-единствен - Йосиф Флавий и то само с няколко изречения в съчинението му "Юдейски древности". Но това свидетелство на Флавий днес е поставено основателно под съмнение. Счита се, че е добавено впоследствие към неговото съчинение от християнски писар. Самообявил се за Помазаника, Иисус си навлича гнева на еврейските първосвещеници и това обстоятелство, заедно с неговото учение, в което те съзират опасен конкурент, става първопричина за трагичната му кончина.Това е видно и от трите синоптични /т.е. животоописващи/ евангелия, тези на Матей, Марк и Лука - единствен надежден източник, от който можем да почерпим сведения за живота и делото на Иисус. Образът му е снабден с божествен ореол. Приписват му т.нар. непорочно зачатие, а майка му - Мария се превръща в Божия майка, тачена днес като Света Богородица. Любопитен факт е, че Иисус е почитан като пророк и в Корана /под името Иса/, а неговата майка - Мариам, е високо почитана от мюсюлманите. В мюсюлманската религия няма синове божии /а следователно и божии майки/, просто защото Аллах няма синове. По тази основателна причина Иса е само пророк, наред с Мохамед. Около 178г. от н.е. Целз твърди в свое съчинение, че е чул лично, че истинският баща на Иисус е римски войник на име Пантера /известен факт е, че съпругът на Мария - дърводелецът Йосиф, не е биологичен баща на Иисус/. Може би по тази причина в Талмуд Иисус бива наричан "бен Пантера", "бен-ха- Пантера",  "бен Пантори", или "Иисус бен Пандера". Ориген обяснява наличието на комбинацията бен Пантера /син на Пантера/ с версията, че тя произтича от факта, че бащата на Йосиф - Иаков, бил наричан "Пантер". Други изследователи считат, че комбинацията "бен Пантера" е неточно юдейско предаване на гръцкото "parqe,noi", т.е. "дева". Според същите, юдеите, чувайки, че християните наричат Иисус "син на дева" /ui`o,j th/j parqe,nou/, Го нарекли подигравателно „бен-ха-Пантера” – син на Пантера. Тези детайли, макар и любопитни, не са съществени за живота и делото на Иисус. Отсъствието му от юдейската "сцена" за известен период от време, до повторното му появяване в т.нар. Голготско време, някои изследователи свързват с евентуално негово пребиваване в Индия и овладяване на практики от Раджа йога там, и по-специално на висшите окултни сили, известни като "сидхи", чрез които се опитват да обяснят чудесата и възкресението на Божия Син. Лично аз считам възкресението за напълно възможен феномен. Физичната му първооснова се корени във възможността фотоните на бъдат разцепвани на двойки античастици - електрон и позитрон. Загадката на т.нар. Торинска плащеница е по-скоро един евристичен аргумент, че подобно разцепване е вероятно осъществено от Иисуус, отколкото да ни дава пряко доказателство за възкресението му. Без съмнение възкресението е сред най-мистичните моменти, свързани с личността на Христос. Докато пиша тези редове, пред мен лежи отворен том 1-ви  /Стара История/ на прекрасния четиритомен труд на проф. Оскар Йегер, озаглавен "Всеобща история" и издаден в България през далечната 1896г. Това издание е оцеляло при варварските американски бомбардировки на София и затова специално за мен е с ранг на светиня. На с. 581 е приведено изображение на Иисус Христос от катакомбите в С. Калисто от времето на римския император Адриан. Изображението е на едър мъж със силно телосложение, нямащ нищо общо с изображенията на изнемощялото същество от иконите и стенописите. Именно това изображение ми даде отговор на въпрос, който винаги ме е измъчвал - как слаботелесният Иисус е успял да оцелее след жестокото бичуване, наложено му от римския прокуратор на Юдея - Пилат Понтийски?  Защото това е бил истински подвиг /а изнасянето на кръста на върха на Голгота е извършено с помощта на Симон Киринееца/.  Въпросът за възкресението е наистина от решаваща важност, понеже без него едва ли някой би повярвал, че Иисус е Син Божий.  Да не забравяме, че Той говори за Отца си, подчертавайки изрично,че Неговият Отец стои над Него. За това свидетелства евангелието на Йоан: 14:28 чрез думите Иисусови:

"...Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене."

Далеч не всеки е склонен безрезервно да приеме, че Иисус е възкръснал. Редица интелектуалци, признаващи огромната нравствена заслуга на Иисус за даване на нов етически ориентир на човечеството в лицето на Неговото учение, го признават за мирови учител, но не и за повече. Ярък пример в това отношение е френският философ, писател и историк на религията, Жозеф Ернест Ренан /1823 - 1892/. Отдал немалко сили на изследване живота и делото на Иисус, в своята великолепна книга "Животът на Иисус", той утвърждава, че Иисус се превръща в Бог чрез високоморалното учение, което ни оставя. Тоест, според Ренан, Христос е Бог по заслуги, а не по произход. Гениалният руски писател Лев Николаевич Толстой /1828 - 1910/ , значително по-известен на широката читателска аудитория с романите си "Война и мир", "Възкресение" и "Ана Каренина", отколкото с най-значимата си творба - трактата "За живота" /която е в състояние да промени изкорен живота на всеки, който я прочете/, също смята, че Иисус е велик морален учител на човечеството, отрицавайки факта, че е Син Божий. Това води до отлъчването му от руската православна църква. Най-сетне и нашият покоен духовен водач Петър Дънов, известен с прозвището си Беинса Дуно, чрез което внушава, че именно той е Утешителя от евангелието на Йоан, не приема мита /според него/ за възкресението на Иисус, въпреки че му признава заслугите на мирови учител. Интересен, феномен е, че както големите интелектуалци, така и среднотамастичния тип човешки екземпляри, за нищо на света не са склонни да приемат възкресението на Иисус за реален факт. То се приема безрезервно най-вече от лумпени и разбойници. Да си припомним, че Иисус бе разпнат между двама разбойника - Гестас /стоящият отляво/ и Дисмас /стоящият отдясно/. Едно от върховните тайнства е, че малко преди Христос да издъхне на кръста с горчив и разкъсващ сърцето упрек към Отца си:

А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? /Марк:15:34/,

Той получи подкрепата и бе признат за Божий Син единствено от разбойника Дисмас /докато другият не повярва в Него/ (Лука:23:39 - 43):

Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.

А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.

И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!

И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.

      Аз лично съм убеден, че възкресението на Иисус се е състояло. Причината да мисля така предпочитам да запазя в тайна, но горещо препоръчвам на скептиците да прочетат невероятно убедителната книга на проф. Джош Макдаул "Не просто дърводелец", издадена на български език под заглавието: "Исус Христос - Бог или човек". В нея авторът излага убедително и по същество математическо доказателство, че Иисус Христос е Син Божий и че е възкръснал наистина.