Плажът беше огромен и пуст. Такива плажове се срещат единствено по тихоокеанското крайбрежие. Ивица широка километри, а хоризонтът скрива дължината й. Земетръсната вълна бе изхвърлила тялото и по някакво чудо пощади  котешкия му живот. Лежеше безсилен, а над него се извисяваха вулканите на Камчатка. Какви красиви мигове само бе преживявал по техните склонове. Езера с горещи води, а наоколо септемврийски сняг. Носеше винаги сигнални ракети, за да сплаши случайно появила се гризли. Девствени места, в които ловуваха трапери, по същество бракониери. Но всичко минаваше безнаказано за тях. Дивеч в изобилие. Сякаш героите на Джек Лондон се бяха преселили тук от старата Аляска, която някакъв луд руски цар-батушка беше продал някога на американците  за "30 сребърника".
      Дошъл току-що в съзнание, в безсилието си оглеждаше околните стръмни склонове. Бяха обръснати сякаш от грижлив бръснар, или по-точно казано 50 метровата вълна бе отскокнала в прибоя си и взела скалпа на растителността на височина от 500 метра. Такива са те - цунамитата. Поставят световни рекорди на висок скок от друг - космически и мистически порядък. Все едно бе попаднал във фиорда Литуя с машина на времето. А всъщност беше дошъл на Земята от Сириус "С", звезда неоткрита от астрономите, защото е звезда от тъмна материя и двойник на Сириус "В". Никога няма да стане достояние на земляните, тънещи в заблуда и невежество - с радост разсъждаваше Сайлън. Защото всичко, до което се докосне хомо сапиенс умира. Бяха го предупредили за това, още когато го спускаха от тъмната звезда с помощта на синкавия лъч. Наричаха тези спускания космически сърфирания. При поредното такова той стигна от ВЕГА до Сириус "С". А после бе дезинтегриран и реинтегриран чрез лъча, докато безсмъртната матрица на същността му го очакваше в Пещерата на оригиналите - там, на звездата. Тела-холограми, съвършени биохимични скафандри на същността, сияеща виолетово с неотразима светлина.
      Лъчът бе ударил водната повърхност, предизвиквайки с енергията си цунамито. Това се дължеше на неутринното острие, нарочно монтирано на челото на лъча, за да разсича материята. То образуваше гигантски вихър, огъвайки времето и превръщайки го в нещо като мьобиусов лист. Така минало и бъдеще се вплитаха в единно тяло и създаваха двойнственост на преживяванията. Огледало, в което огледаш ли се виждаш бъдещето и си като делфин, скачащ от минало в бъдеще и обратно.
      Водите внезапно се отдръпнаха и от тях на брега излезе eлун. Бе висок около 10 метра и фигурата му излъчваше власт и сила. За щастие отмина без да го забележи. Елуните бяха много опасни. При тях хронофизата стигаше до размери 25 х 25 сантиметра, преработвайки времето и превръщайки го в постоянна ротация. Това въртеше галактики, звездни системи, слънца и планети. Самата вселена се въртеше като  гигантски ротационен жироскоп, поглъщайки време, добивано от хронофизите на живата материя. Както петролът (от петрос - камък и ойл - масло) бе продукт от мириади мъртви организми, тук обратно - живите умираха, за да се поддържа Ротацията. Центробежната сила, която Тя създаваше представляваше самото Съществуване. "Въртя се, следователно съществувам!" - Това е Формулата на формулите и без нея нищо отвъд Пещерата на оригиналите не придобиваше плът и кръв. Хронофизите на безброй животи се синхронизираха, за да произвеждат тази Ротация. Само два пъти в денонощието хронофизите биваха изключвани за около 5 минути от слънцата и тогава съществата изпитваха едно особено илюзорно чувство - чувството за безсмъртие.
      Сайлън нямаше хронофиза. Отстраниха я, за да може да излиза от Съществуващото и да го наблюдава отстрани. Така неговата матрица на тъмната звезда придоби вечност. Когато тялото-холограма се изчерпеше, то щеше да бъде презаредено, подобно на батерия, или пък субституирано от друго тяло-холограма. А дотогава трябваше да излежава доживотната си присъда на Земята!

 

Бел. на автора. Формално погледнато в Камчатка няма гризли, а мечки, които толкова приличат на тях, че могат да бъдат наречени полугризли. Тук за краткост съхраних наименованието за техните посестрими от Аляска.

цитат:"старата Аляска, която някакъв луд руски цар-батушка беше продал някога на американците за "30 сребърника"."

Стига дрънка глупости! Нито са тридесет сребърника, нито е бил сам луд руски цар. Географията предопределя границите на държавите. Ако въпросният цар е бил луд, винаги е могло при благоприятна география, територията да бъде отвоювана отново.

"Продажа
Основная статья: Продажа Аляски
C 9 июля 1799 по 18 октября 1867 года Аляска с прилегающими к ней островами находилась под управлением Русско-американской компании. Боевые действия на Дальнем Востоке в период Крымской войны показали абсолютную незащищённость восточных земель Российской империи и в особенности Аляски. Дабы не потерять даром территорию, которую невозможно было защитить и освоить в обозримом будущем, было принято решение о её продаже.


Золотоискатели и горнорабочие поднимаются по тропе через перевал Чилкут во времена Клондайкской золотой лихорадки
16 декабря 1866 года в Санкт-Петербурге состоялось специальное совещание, на котором присутствовали Александр II, великий князь Константин Николаевич, министры финансов и морского министерства, а также российский посланник в Вашингтоне барон Эдуард Стекль. Все участники одобрили идею продажи. По предложению министерства финансов был определён порог суммы — не менее пяти миллионов долларов золотом. 22 декабря 1866 года Александр II утвердил границу территории. В марте 1867 года Стекль прибыл в Вашингтон и официально обратился к госсекретарю Уильяму Сьюарду.

Подписание договора продажи Аляски состоялось 30 марта 1867 года в Вашингтоне. Территория площадью 1 миллион 519 тысяч км² была продана за 7,2 миллиона долларов золотом, то есть по 4,74 доллара за 1 км² (куда более плодородная и солнечная Французская Луизиана, купленная у Франции в 1803 году, обошлась бюджету США несколько дороже — примерно по 7 долларов за 1 км²). Окончательно же Аляска была передана США 18 октября того же года, когда в форт Ситка прибыли российские комиссионеры во главе с адмиралом Алексеем Пещуровым. Над фортом был торжественно спущен российский флаг и поднят американский. Со стороны американцев в этой церемонии участвовали 250 солдат в парадной форме под командованием генерала Лавелла Руссо[en], который предоставил государственному секретарю Уильяму Сьюарду подробный рапорт об этом событии. С 1917 года день 18 октября отмечается как День Аляски.

цитат:" Бел. на автора. Формално погледнато в Камчатка няма гризли, а мечки, които толкова приличат на тях, че могат да бъдат наречени полугризли. "

А точно тука си по-близо до истината, и немаше нужда да се извиняваш. Гризли са местна американска раздновидност на кафявата мечка,която е разселена по цяла Евразия и Северна Америка. В зависимост от условията, се е адаптирала по различен начин и съответно е по-голяма или по-малка. Има и някакви други разлики. В Северна Америка едни и същи животни са по-големи. Примерно вълците - те са по-големи, защото ловуват бизони.
А най-голямата кафява мечка е Кодиакската. Т.е. от остров Кодиак. Който отстои на песет километра от Аляска. Камчатка през Беринговия проток е на малко повече. През зимата някои мечки могат да преминават от Аляска в Камчатка и обратно. Това важи и за Кодиак. И понеже става въпрос за един и същи биологичен вид, смесването на гените е неизбежно.

ЧНГ!

Моля, няма защо. ЧНГ и на тебе!

Много интересен разказ, който обогатява читателите с космически познания.
Поздравления, Мисана!

А земните астрономи дори не знаят за съществуването на този обект. Благодаря ти!