Постинг
22.09.2023 17:17 -
СИГЛА
Веднъж се раждаме -
умираме безкрайно...
- Ръждиво клонче,
влагата остава!
Зеленината има своя път
от спиците
до пълната развивка
на нещата.
Премного всяка истина
се окислява,
за да остави кислород.
Един случаен лъч
понякога присъства
и след залеза...!
Но има нещо,
във което се съмняваме.
Защото в раковината на този свят
извивките са главното
... и като грамофонната игла
по тях се движи мисълта ни!
умираме безкрайно...
- Ръждиво клонче,
влагата остава!
Зеленината има своя път
от спиците
до пълната развивка
на нещата.
Премного всяка истина
се окислява,
за да остави кислород.
Един случаен лъч
понякога присъства
и след залеза...!
Но има нещо,
във което се съмняваме.
Защото в раковината на този свят
извивките са главното
... и като грамофонната игла
по тях се движи мисълта ни!
Колкото и да опознаваме света, все има нещо, в което се съмняваме.
И това съмнение е вечният наш будител в търсене на истини.
Поезия и философия в едно!
цитирайИ това съмнение е вечният наш будител в търсене на истини.
Поезия и философия в едно!
2.
missana -
Сърдечно ти благодаря, Земя! Стихът е много стар, но мъдростта в него още е актуална.
23.09.2023 00:28
23.09.2023 00:28
zemja написа:
Мъдро от първия до последния ред!
Колкото и да опознаваме света, все има нещо, в което се съмняваме.
И това съмнение е вечният наш будител в търсене на истини.
Поезия и философия в едно!
Колкото и да опознаваме света, все има нещо, в което се съмняваме.
И това съмнение е вечният наш будител в търсене на истини.
Поезия и философия в едно!
