Настъпи твоят звезден час, Блякджак!

Ще кажеш ли най-сетне нещо ново,

или под сянка чужда ще кълниш -

отровен двойник, дребен недорасляк...?

Вселената - гигантска гъба пак расте.

Галактики разпъват пустотата.

Посоки-вектори - невидими ръце,

обемат Нищото в безбройни звездни стаи.

...А ти си само земният човек -

незнаен астроном в мъничък тайник...

На лист по-блед от твоето лице

и с "порцеланова" брада на Бьотгер,

чертаеш кръгове - велик копнеж,

с пергел на древния мореплавател.

Космическите материци - твоя страст,

притеглят мислите - косите им изправят...

Барон Мюнхаузен - хващаш се за тях

и се изтегляш по-нагоре - към безкрая!

Животът е безсмислица от дни

в предверието на беззъба морда-старост.

А времето е  гара временна - извечен мит,

за всичките нещастни и  измамени.

...Сега е твоят ред, Блякджак!

Ще стигнеш ли самотното прозрение

на гений преобърнал този свят -

постигнал пълното си възкресение...?

Или безславно и забравен ще умреш

в таван на кулата с изтекла давност...

Сред хиляди миражи - твой кортеж,

на прага на Откритие - нечестван празник...

 

 

Бел. на автора: Йохан Фридрих Бьотгер /1682 - 1719/ е алхимик. В опитите си да открие философския камък преоткрива порцелана в Европа и бива затворен от владетеля на Саксония в кула до края на дните си, за да не разгласява тайната и да произвежда за него порцелан. Кулата е известна като Бьотгеровата кула.

малко ме затрудни оригиналното ти стихотворение. Йохан Бьотгер е немски алхимик. А Блякджак или Блекджак е игра в казино, която ти си предал като одухотворен образ, та пак ще го чета.

Права си - точно този Бьотгер съм имал предвид. Що се касае до Блякджак, то това е същество - пазител на прага по пътя към Сириус, явяващо се на онези, които биха искали да яхнат тайнственият синкав лъч, за да се завърнат обратно на тази ярка звезда.

Честит да ти е големеят днешен християнски празник - Вяра, Надежда и Любов!

Възприех този образ като земен човек - астронавт,обладан от велиия копнеж да стигне прозрението, с коео ще преобърне света.
"Сега е твоят ред, Блякджак!" – Този възклик вдъхва надежда и увереност...
Хубаво е, Мисана!

Благодаря ти!