Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2023 22:32 - Попитай
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 3458 Коментари: 8 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Попитай бялата мъгла
как никне есенно кокиче.
Под шума гниеща и зла
в небитието то наднича.

Попитай залеза студен
за сутрешната първа ласка
на лъч от изгрева роден -
ездач на слънчева каляска.

Попитай вятъра в зори,
докоснал струните от клони,
дали за миг се умори
стада от облаци да гони.

Попитай себе си, ленив,
не сменящ своята посока,
но втренчен, странно мълчалив,
защо от кал - в калта е скокът...?




Гласувай:
4



1. emelika - А отговорът може би е – да твори!
21.06.2023 23:27
Мъглата бяла – кокичева коронка с бисери роса. Залезът - ездача, на други носещ светлина. Вятърът с руната облачни земята напоена да завива. А втренченият - от калта съсъд да си извае.
цитирай
2. krumbelosvet - "Бог направи човека от кал"
22.06.2023 00:18
"Напрлави човека от кал" означава, че за разлика от ефирни същества, човекът е направен от ХИМИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ, от Т Е Ж К А материя. Има и по-тежка - на неутронните звезди. И по-лека - на свободните фотони и на гравитоните (неоткрити още).
Няма да "скочим в калта". Бедното износено тяло НЕ СМЕ НИЕ. "Ние" се отправяме в друг живот. Да не умуваме какъв. Склонен съм да повярвам на Дънов за прераждането. Даже на странните му думи, че Творецът го прави за "икономия". Вероятно икономия на ВРЕМЕ за завършване на ЕКСПЕРИМЕНТА, градивен експеримент за усъвършенстване на Живота.
Така че споко. Литването на Аза в ново битие, хилядокротно компинсира тъжната церемония с която се връща в калта ТЛЕННОТО, а не НИЕ.
цитирай
3. rosiela - Младене,
22.06.2023 07:36
Страхотно. Пускам го във ФБ.
цитирай
4. missana - Благодаря ти за хубавия коментар, Емелика! Имаш впечатляваща визия за нещата от живота.
22.06.2023 10:57
emelika написа:
А отговорът може би е – да твори!
Мъглата бяла – кокичева коронка с бисери роса. Залезът - ездача, на други носещ светлина. Вятърът с руната облачни земята напоена да завива. А втренченият - от калта съсъд да си извае.

цитирай
5. missana - Благодаря ти за интересния коментар, Круме!
22.06.2023 10:59
krumbelosvet написа:
"Бог направи човека от кал"
"Напрлави човека от кал" означава, че за разлика от ефирни същества, човекът е направен от ХИМИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ, от Т Е Ж К А материя. Има и по-тежка - на неутронните звезди. И по-лека - на свободните фотони и на гравитоните (неоткрити още).
Няма да "скочим в калта". Бедното износено тяло НЕ СМЕ НИЕ. "Ние" се отправяме в друг живот. Да не умуваме какъв. Склонен съм да повярвам на Дънов за прераждането. Даже на странните му думи, че Творецът го прави за "икономия". Вероятно икономия на ВРЕМЕ за завършване на ЕКСПЕРИМЕНТА, градивен експеримент за усъвършенстване на Живота.
Така че споко. Литването на Аза в ново битие, хилядокротно компинсира тъжната церемония с която се връща в калта ТЛЕННОТО, а не НИЕ.


По същество си прав, но се е утвърдила една символика, във връзка с направата на човека от кал. Нея имах предвид.
цитирай
6. missana - Сърдечно ти благодаря, Роси!
22.06.2023 11:00
rosiela написа:
Младене,
Страхотно. Пускам го във ФБ.

цитирай
7. zemja - Мисана,
25.06.2023 01:14
Оценявам високо уникалния подход за внушаване на идеята в стиха ти:
първите три куплета подготвят читателя да приеме човешкия живот, затворен между начало и край, както всичко друго в природата.
И както всичко в природата умира и се възражда, така и човекът, дошъл от калта, се връща пак в нея, за да се прероди. Защото душата му остава жива...

Поздравления!
цитирай
8. missana - Напълно си права, Земя! Ако въобще може да има някакъв оптимизъм по отношение
25.06.2023 02:03
zemja написа:
Мисана,
Оценявам високо уникалния подход за внушаване на идеята в стиха ти:
първите три куплета подготвят читателя да приеме човешкия живот, затворен между начало и край, както всичко друго в природата.
И както всичко в природата умира и се възражда, така и човекът, дошъл от калта, се връща пак в нея, за да се прероди. Защото душата му остава жива...

Поздравления!


на финала на човешкия живот, то той несъмнено е свързан с някакво прераждане - в земен или в неземен свят. Другото е липса на въображение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5130199
Постинги: 2919
Коментари: 18877
Гласове: 3355
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930