Когато синевата ме обгърне,

не искам да надникна там, зад нея.

Достатъчно е славеят да пее,

а настоящето с мига да ме загърне.

Защото винаги далечното ме плаши.

Населено е с тайнствени палачи.

Изникват те от сенките на здрача

и кръв отпиват от зловещи чаши.

Затворник в своя миг, пожънах вечност,

защото вън от миговете вечност няма.

Простих се с митовете за човечност,

с протяжното превзело ни с измама.

Но скрито в няколко акорда нежни

живее най-красивото в душата.

Светът е музика от сферите неземни,

отблясък от божествена позлата.

Въпросите за смисъла изконен

оставям философите да нищят.

Умът от лутането става по-виновен,

а хлябът истински замесва се в нощвите.

Вселената е горд и черен гарван

с реликтов глас упойващ вековете.

Сред звездно езеро той каца плавно,

поглъща ефимерните поети.

И само истинските Рицари остават -

с мистични вектори разрязали небета.

Галактиките в ужас се разбягват.

Пространството огънато заеква.