Нека поне за миг онемеят
звездните сводове върху очите ни,
днес е последният ден от живота -
камбаните бият, за да излитаме...!

Толкова свещи зад нас са запалени,
връщат това колело неизминато -
краят с началото ще се затвори ли
или остава межда в половините.

Нека се слее земята с небето,
както се слива черно със синьото -
може би там ще поникнат в очакване
бързокълнящи, безплодни мечтите ни.

Толкова свещи, че само неволно
малката свещ на случайния пътник
ще проследява с пламък по вятъра
Времето

               дошло

                            да

                                 я

                                    погълне .

                                                         .

                                                             .

                               

 

Бел. на автора. Заглавието на това стихотворение е заглавие на все още неиздадена стихосбирка на автора, отхвърляна от всички издателства преди 10.11.1989г.

Лесно се разбира написаното с думи, употребени в прекия им смисъл.
А метафоричните и алегорични текстове са по-трудно достъпни.
Затова понякога остават неразбрани...
Вярвам, че ще дойде времето и на тази стихосбирка, Мисана.
Весело посрещане на 2023!

В този текст няма алегории. Съвсем пряк е. Камбаните бият, когато си отидем. Небето се приземява и слиза в пръстта. А в пръстта никне тревата - бързокълняща и безплодна като мечтите ни. А за свещите не се изисква някакво дълбоко тълкуване.

Весело посрещане на Новата и на теб!

Не се изненадвам. Къде пък ти си тръгнал тогава с талант книга да предлагаш на бетонените глави?!

По онова далечно комунистическо време бях голям наивник. Мислех си, че другарите комунисти могат да ми издадат стиховете. После се убедих, че това е напълно невъзможно. Още една причина да осъзная, че комунистите бяха страшно вредни за творящите! Тяхното място е в ада!

Трябва да различаваме "последният ден от живота" от последния ден от годината.