Бе странно лято - птиците умряха

забравили внезапно да летят...

Ръцете си докоснати държахме

и сякаш с тях направихме си плет.

 

Поглеждахме към слънцето с надежда,

ала съсирваше се в ужас бързо то.

Невидимото през монокъл го разглежда,

за кръвния си данък пак дошло.

 

Ти беше тъй невинно млада

във кръглата монета на деня.

В ези застанала - за мен награда,

но аз калъча минал, спрях в тура.

 

Объркаха се всичките посоки.

Прегърнах те и с тебе полетях,

помислил, че издигам те високо,

но се събудихме в мъгла от грях...

 

между два свята пътуваш ти.
Но приземяването е наистина сложна работа и може би грехопадежна.

Пиша накъдето ме насочи перото!

Стихът е посветен на идеята, че има грешна любов.
Но дали е така?
Оставяш читателя замислен, Мисана!

Твоето остро око съзря веднага основния мотив - за греха в любовта.
Грешна любов няма, но има любов, която обществото определя като греховна.

Няма грях, когато "Ръцете си докоснати държахме" и "Прегърнах те и с тебе полетях".
Видно е, че и посоката не сте объркали.