В своя знаменит роман "Лунен прах", в който действието се развива на Луната,
великият фантаст - сър Артър Кларк, още с встъпителните си редове, описва апокалиптичната картина на праха, покрил Лунната повърхност:

"Но за всички Морето на жаждата беше новост. Зад прозорците на „Селена“ неговата сива, прашна и девствена повърхност се простираше до звездите. Над него висеше нащърбеният сърп на Земята, кацнал върху небето, от което не бе изчезвал милиарди години. Ярката, синьо-зелена светлина на родния свят обливаше странната почва със студено сияние — а и наистина беше студено, може би сто и шестдесет градуса под нулата откъм незащитената страна. Само по вида никой не би могъл да каже дали морето е течно или твърдо. То беше напълно гладко и еднообразно, лишено от безбройните пукнатини и цепнатини, които браздяха останалата част на този пуст свят. Никакво възвишение, скала или камък не нарушаваха това еднообразие. Нито едно море на Земята, нито дори воденичен вир не е бил толкова спокоен. Това море беше от прах, не от вода, чуждо на всякакъв човешки опит, и именно заради туй пленяваше и привличаше хората. Ситен като талк, по-сух от пясъците на Сахара, прахът се лееше лесно като всяка течност. Тежък предмет, пуснат в него, изчезваше веднага, без плясък, без да остави следа. Нищо не можеше да се движи по измамната му повърхност освен малките двуместни скутери и „Селена“ — невероятна комбинация от шейна и автобус, подобна на всъдеходите, които разкриха Антарктика преди едно поколение."

        Прахът е вездесъщ. Той е абсолютно навсякъде. Тук на Земята - в далечните пустини, в близките ни домове. И Там - в необятния, студен и враждебен Космос. В Битие /първата книга на Стария завет/ - глава 2, стих 7, е казано:

"И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа."

Следователно библията утвърждава, че фактически Бог създава човека от прах! Дори и само този стих следва да ни накара да сме нащрек и да усетим колко важна роля изпълнява прахът във вселенските дела.

         Голяма и епична е битката между прилежните домакини и прахът нахлуващ в дома им. Този истински досаден натрапник прониква и през най-малките отвори, сякаш привличан от чистите и неопетнени кътчета на всеки дом, старателно почиствани часове и дни, разрушавайки крехката победа на жените в борбата им за надмощие с него. Силно замърсената околна среда отдавна се е превърнала в символ на запрашаването. В мегаполисите /в частност и в София/ оставен на улицата автомобил се оказва бързо покрит от сивия и неподкупен прах, а самата гледка е удар върху вроденото ни чувство за естетика и върху нормите ни за елементарна хигиена.
        
        И така, всичко сякаш изглежда пределно просто и ясно. Борете се по-често за хигиена и чистота на местата, където живеете и вие ще се отървете завинаги от праха. Но толкова ли просто наистина стоят нещата? По-наблюдателните от вас ще се досетят, че прахът се появява и в достатъчно добре херметизирани помещения, дори на домове разположени в сравнително чисти райони. Този прах сякаш се взема буквално от Нищото. Достатъчно е перфектно да почистите всички помещения на вилата си в планината с кристално чист и незапрашен въздух, а после да ги затворите с помощта на най-модерна дограма. После заключeте вилата и отсъствайте една седмица. Когато това време измине и вие отключите тази вила, а после влезете в произволно избрано от вас помещение, ще констатирате, че в него има наличен прах, на места образуващ цели фъндъци. Откъде се е взел той? От Нищото ли? А защо да не е от Нищото, бих ви отговорил аз. Аристотел твърди, че:

"Природата не търпи празно пространство!"

Тоест природата не търпи Нищото. Този висш принцип първоначално е бил посрещнат с "Осанна", а после изпратен от науката в  Recycle Bin с "Разпни го". Благодарение на победоносния й ход, днес ние знаем за съществуването на невидимия свят - светът на молекулите, атомите, елементарните частици и субчастиците и най-вече на квантовия свят. От друга страна съществуват бактериите, вирусите и etc., които можем да считаме за най-мъничките представители на живата материя, т.е. също за представители на този невидим свят. С телескопите /в частност с могъщи радиотелескопи като Хъбъл/ ние виждаме и подслушваме макроскопския свят, а с микроскопите - микроскопския. Сякаш колкото по-надолу проникваме в материята, толкова повече частици изникват в нея. Идеята за Нищото на пръв поглед  се компрометира и губи почва в тази привидно шестваща победоносно логика на размножаващите се частици. От друга страна, обаче, не бива да забравяме за Вакуума. Абсолютният Вакуум би следвало да ни даде отправната идея за Нищото. Големи физици, като Стивън Хокинг /вече покойник/ и Роджър Пенроуз, са на мнение, че досега съществуващият Вакуум е всъщност привиден или илюзорен Вакуум. Наричат го Фалшив Вакуум. Хокинг твърдеше, че една масивна верижна реакция между черни дупки (при която те скоростно, подобно ракови клетки, ще се размножат и обединят /както малката снежна търкаляща се топка ражда лавина/) би могла да доведе до своеобразно мегацунами от същите, при което ще се осъществи поглъщане на Фалшивия Вакуум и преминаването му в Абсолютен Вакуум, т.е. в чистото Нищо. Това е равносилно на изчезване на цялата вселена /да не забравяме, че непредпазливо и безрасъдно извършваните експерименти в ЦЕРН също биха могли да доведат до аналогичен резултат/.
         Но да се върнем към мисълта на Аристотел. Абсолютното Нищо /т.е. Празното Пространство/ според древния мислител е нетърпимо състояние за Природата. За да го избегне тя трескаво твори вещество. Всъщност цялото Сътворение може да се разглежда като проявление на този висш Аристотелев принцип.

Сътворението е отговорът, който природата дава на Нищото в стремежа му за самоутвърждаване! /Мисана/

Погледнато от тази гледна точка:

Прахът се явява минималната форма на проявление на Сътворението на макроскопско ниво.

От какво се пораждат най-фините - почти невидими частици прах? Бих ви отговорил така. Пораждат се от някакви полета, в частност от добре известните ни физични полета, като магнитно и електрично, обединени заедно със слабите взаимодействия в т.нар. поле на електрослабите взаимодействия. Пораждат се и от силните взаимодействия, а също и от гравитационното поле. Убеден съм, че към тях се добавят и други - все още неизвестни на науката полета /например торсионните/, а може би дори и субполета, които тепърва предстои да бъдат открити!

И така, попадайки на прах във вашия дом, вие следва да станете безкрайно щастливи. Защото той ви дава възможност да сте директен очевидец на Сътворението.

Почиствайки праха, вие всъщност заличавате следите на Сътворението. Поне му се полюбувайте малко преди да го почистите. Усетете святостта му дошла от дълбините на времето. Или, както казва големият руски поет Александър Блок:

"Ты здесь пройдешь, холодный камень тронешь, Одетый страшной святостью веков..."

Един от бащите на квантовата механика - гениалният английски физик Пол Дирак (1902 - 1984), е откривател на позитрона - античастицата на електрона. С нейното откриване всъщност Дирак открива антивеществото. Дирак е създател и на Теорията на магнитните монополи /елементарни частици, които са магнити с един-единствен полюс/. Те са вече синтетично създадени от физиците, но още се търсят експериментално в свободно и естествено състояние. Негова е и мисълта:

"Тази теория не е достатъчно красива, за да бъде вярна!"

Чрез тази своя мисъл Дирак всъщност провъзгласява изключително важен принцип, който може да бъде преформулиран и така:

Необходимо условие за истинност на една математическа теория е нейната красота!

През 1983г. , т.е. една година преди да почине, световно известният физик посещава Австралия и Нова Зеландия и в тамошни университети изнася цикъл от пет лекции по теоретична физика. Те съставляват съдържанието на нашумялата книга: "Directions in Physics". Последната й глава съдържа космологията на Дирак. Това е неговата пета лекция и лебедова песен, в която Дирак твърди, че във вселената непрестанно се ражда вещество, чието количество /като размер/ е равно на квадрата на времето за нейното съществуване /отмервано в атомни единици/. Според Дирак това може да се извърши само по два сценария. Трети не е възможен. При първият, който той нарича адитивен - веществото се ражда от всяка точка на пространството, а при вторият, наречен от него мултипликативен, то се заражда само около определени центрове. И тези центрове са самите атоми, т.е. атомите имат свойството да се размножават! Според Дирак, физиката понастоящем не разполага с необходимите знания, за да отговори на въпроса - кой от двата сценария за раждане на вещество е избрала природата. Парадоксално физикът обвързва този въпрос с поведението на Луната и по специално с това дали тя се доближава, или отдалечава от Земята /такива разглеждания могат да се правят, разбира се и за други планети/. Един от студентите задава на Дирак въпроса:

От какъв източник се ражда веществото във Вашата теория - от излишъци на енергия ли?

И сега внимавайте добре какъв е отговорът на физика. Той отговаря по следния начин на студента:

"Не! Това е нещо от рода на радиоктивността. Веществото се ражда от Вакуума благодарение на нов вид радиоактивен процес, който протича съвършено независимо от всички известни досега процеси и възниква така рядко, че не може да бъде наблюдаван в обикновени лабораторни експерименти."

Тук гениалният физик Пол Дирак донякъде се заблуждава, заблуждавайки и бедния студент. Защото всеки от нас е учил в гимназията и е наблюдавал с микроскоп, хаотичното движение на частици, известно като Брауново движение и си спомня, че то се причинява от ударите на невидимите за очите ни молекули върху тези частици. По същия начин видимият прах се образува от интегралното слепване на невидими за нас частици материя, произведени от адитивния принцип за раждане на веществото, хипотетично предсказан от Дирак. Тоест образува се от всяка точка на пространството, за да се неутрализира Абсолютното Нищо. Немаловажната подробност - дали тези невидими частици се раждат от особения нов "радиоактивен процес", за който физикът говори е по-скоро техническа. Следователно можем да формулираме, че:

Най-финият прах е видимото проявление и доказателство за непрестанното раждане на вещество във вселената от всяка една точка на пространство-времето.