Прочетен: 1588 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 23.09.2022 21:52
...Живея в сън. Неистов сън,
възнасящ ме към глетчерите на безкрая.
Край мен е щорм по-черен от нощта
и бездна хищно челюсти разтваря.
Край мен са милиардите тела,
подмятани от хребетите на вълните.
Кипяща пяната клокочи и ръмжи.
C безбройни бели жилки впива се в очите.
...Живея в сън. Неистов сън.
Но той е привилегията на жреците за спасение.
Дочувам гонга на отвъдни брегове сред мачти от мечти,
моряк с въжето-хоризонт на шия,
оплетено от непознатите вселени.
ПОД СТУДЕНИТЕ ДНИ
Защото огнен дъх е любовта,
в посоката на севера изстивам.
Не искам да е зимна мисълта,
а пролетен килим да ти постилам.
Жена-дете и горско цвете, ти,
на юга носиш хоризонта зноен.
Вселяваш само весели мечти
и ме обливаш с топъл дъжд пороен.
До теб застанал, оживявам аз
в лъча първак на изгрева забързан.
Отеква в мен неземния ти глас,
а щастието е небесен бързей.
Смалени върху земното кълбо
загубваме телата си и зная -
пълзим върху мистично колело.
Назад да тръгнем, стигаме до края.
Напред да тръгнем, ще се върнем пак
все някой ден в отправното начало
и любовта ни ще е вечен знак
на някакво невидимо махало.
(Какъв е смисълът? Ти не мисли сърце!)
Обичам те, защото ме погледна
с очи като протегнати ръце
над мрачната и непрогледна бездна.
ДОН КИХОТ
Тежи ми сянката на всичките неща -
огромна, непрогледна и надвиснала.
Подгизнала от октомврийската мъгла,
родена сякаш от утробата на нищото.
Дойдох да отвоювам този свят
завинаги от силите на злото.
Да стане той на истини богат
и да пристане в порив на доброто.
Но превъртя се шеметно оста -
добро и зло смениха си местата,
смениха се и полюсите на земята,
а вярата ми в мен самия отлетя.
Остана ми надеждата да срещна
сред чуждите планети земен рай.
Съмнение гнети ме, че е грешно
да съм търсач в студения безкрай.
Но Рицаря отново спуска шлема,
за одисея галактическа готов.
Съдбата му е звездната поема,
а Санчо Панса е космическият зов.
АВТОБИОГРАФИЧНО
Родих се аз неказаното да ви кажа,
неписаното да напиша...
Диханието е поезия
на побелели от мълчанието дробове,
с които учестено дишам.
Отмервам трескаво
секундите оставащи до края...
секунди -
препинателните знаци на безкрая...
Задъхват ме,
препъват словото ми - течен огън,
със който се самоизгарям.
Не гледайте,
ушите запушете и носа си -
за да не вдишвате дима разкаян.
Тамян не нося,
голготата на ветровете го разнесе
на четири посоки по земята...
Днес черни дяволи в тила ми дишат
и мислите кадят със змийско мляко...
Тълпата на нощта неистово прегазва
в душата цветето,
преди да го опазя.
И със самочувствието на Рицар, готов за нова,"галактическа одисея".
В сблъсъка със всички дяволи на този свят, единствена Любовта окрилява сърцето и насочва погледа към безкрая...
Силно въздействащ цикъл, Мисана!
23.09.2022 23:10
И със самочувствието на Рицар, готов за нова,"галактическа одисея".
В сблъсъка със всички дяволи на този свят, единствена Любовта окрилява сърцето и насочва погледа към безкрая...
Силно въздействащ цикъл, Мисана!
Аз бях спуснат на Земята от Сириус с помощта на специален синкав лъч, осъществяващ телепортиране. Бях спуснат с мисия. Принадлежа към безсмъртните същества на Сириус и един ден ще се завърна с такъв лъч отново там. Повече информация съм предоставил в повестта си "Кроулистът" /линкът към цялата повест е най-горе/, а също и в стихотворението си "Последният от Сириус": https://otkrovenia/bg/stihove/posledniyat-ot-sirius
Непременно ще прочета "Кроулистът" и "Последният от Сириус".
И вече спокойно можем да те наричаме "Извънземен" и "Безсмъртен".
Но не бързай да отлиташ към Сириус. :)
Непременно ще прочета "Кроулистът" и "Последният от Сириус".
И вече спокойно можем да те наричаме "Извънземен" и "Безсмъртен".
Но не бързай да отлиташ към Сириус. :)
Прочети и мисля, че няма да съжаляваш.
А ЕЛИЦА Я ПОДКРЕПЯМ НАПЪЛНО.
А ЕЛИЦА Я ПОДКРЕПЯМ НАПЪЛНО.