Няма болест, от която да умираш,

ако не носиш в себе си смъртта.

В напуканата глина

поръсен е живот

и набраздени са от миналото

         бъдещите линии...

Преди от измеренията да отнеме,

надеждата си търси брод

и дълго време скита се без име.

"Напред"  - скъсява мислите в откос

и повалените минути изпреварват.

Не зная кой от нас е прав.

Дали умирам изведнъж

          или угасвам като свещ...?

...Но може би,

преди от нулата да вземе,

един живот безкрайно има.

А после на везните му застават

    като еднакви

    хаос...ред...