Постинг
02.08.2022 20:39 -
Завръщането
Нощта неистово заставя ме да пиша.
Да пиша с магмата на демоничната душа.
Магьосник черен вместо мене диша.
Изгаря устните ми с плътен огнен шал...
Душа се, искам да крещя, ала не мога
и само треморно редя на листа бял слова.
Расте в сърцето земетръсната тревога,
набъбват думи-гъби в есенната кал.
Огъвам този свят докрай в една подкова,
държа го в шепите си мъничък - безлик.
Духът-небитие расте - вселените оборва,
надал самотен, метагалактичен вик.
По плочи от галактики пристъпвам
към бездната между живота и смъртта.
Изпразнен от желания изтръпвам,
катеря соло Хребета на вечността.
Под мен тъмнее всичко мимолетно,
премигват оглушели светлини.
Над мен просветва призрачно неземното
и гаснат метеорно земни истини.
Достигам кръг от строги катедрали
по периметър на Великия квадрат,
където мислите са разширяващи се зали
в свещената мъгла - невидим свят.
Назад е невъзможно всяко връщане.
Усещам, губя вече този земен лик.
И всъщност пътят ми е дългото завръщане,
зад хоризонта кратък, към родилен вик!
Да пиша с магмата на демоничната душа.
Магьосник черен вместо мене диша.
Изгаря устните ми с плътен огнен шал...
Душа се, искам да крещя, ала не мога
и само треморно редя на листа бял слова.
Расте в сърцето земетръсната тревога,
набъбват думи-гъби в есенната кал.
Огъвам този свят докрай в една подкова,
държа го в шепите си мъничък - безлик.
Духът-небитие расте - вселените оборва,
надал самотен, метагалактичен вик.
По плочи от галактики пристъпвам
към бездната между живота и смъртта.
Изпразнен от желания изтръпвам,
катеря соло Хребета на вечността.
Под мен тъмнее всичко мимолетно,
премигват оглушели светлини.
Над мен просветва призрачно неземното
и гаснат метеорно земни истини.
Достигам кръг от строги катедрали
по периметър на Великия квадрат,
където мислите са разширяващи се зали
в свещената мъгла - невидим свят.
Назад е невъзможно всяко връщане.
Усещам, губя вече този земен лик.
И всъщност пътят ми е дългото завръщане,
зад хоризонта кратък, към родилен вик!
Може би земният път на човека е завръщане към началото и към...вечността!
Все по-мъдри стихове редиш, Мисана!
цитирайВсе по-мъдри стихове редиш, Мисана!
трябва да измине сам своя път към върха на Вечността - за някои той ще е дълъг, за други кратък, но за всички е неизбежен. Така устроила го е природата - по-старото да отмира и да прави място за новото, за добро или за лошо. Вечният кръговрат.
цитирайТвърде много се отклоняваш от ежедневното и даже от земното. Връщането сигурно е тягостно. Ако решиш да "отпрашиш", на забравяй за нас.
цитирайzemja написа:
Между редовете: Може би земният път на човека е завръщане към началото и към...вечността!
Все по-мъдри стихове редиш, Мисана!
Все по-мъдри стихове редиш, Мисана!
Което пиша съм го преживявал в сънищата си и в една друга - отвъдна реалност.
iw69 написа:
Всеки трябва да измине сам своя път към върха на Вечността - за някои той ще е дълъг, за други кратък, но за всички е неизбежен. Така устроила го е природата - по-старото да отмира и да прави място за новото, за добро или за лошо. Вечният кръговрат.
Свободната воля се оказва, както отбелязва Спиноза, само осъзната необходимост.
kvg55 написа:
missana, Твърде много се отклоняваш от ежедневното и даже от земното. Връщането сигурно е тягостно. Ако решиш да "отпрашиш", на забравяй за нас.
Няма опасност да забравя за високоинтелигентните представители на хомо сапиенс.
Нощта неистово заставя ме да пиша.
Да пиша с магмата на демоничната душа.
Магьосник черен вместо мене диша.
Изгаря устните ми с плътен огнен шал...
цитирайДа пиша с магмата на демоничната душа.
Магьосник черен вместо мене диша.
Изгаря устните ми с плътен огнен шал...
rosiela написа:
Нормално за талантливите Водолеи.
Нощта неистово заставя ме да пиша.
Да пиша с магмата на демоничната душа.
Магьосник черен вместо мене диша.
Изгаря устните ми с плътен огнен шал...
Нощта неистово заставя ме да пиша.
Да пиша с магмата на демоничната душа.
Магьосник черен вместо мене диша.
Изгаря устните ми с плътен огнен шал...
