Постинг
27.04.2022 19:50 -
Единствен лъч сред земната тъмница
Не се страхувай, с теб съм и ще бъда
до сетния си жалък земен миг...
Зад времето дори, в небитие бездънно,
дъхът на твоето "обичам те" ще ме гори!
Докоснати в прегръдката на тъмнината,
сме звездни скитници, открили своя рай.
Пиян от щастие аз галя ти ръката
и моля тази светла нощ да няма край.
Притискаш се към мен с невинност свята,
магично девствена, с разпуснати коси.
Ухаят те, бледнеят дявол, бог, разпятие.
И вечността се спуска, за да ни спаси.
Единствен лъч сред земната тъмница,
възнасяш ме в пространства от мечти.
Душата става лекокрила птица
и прималяла от любов лети...лети.
онемях , онемях!
цитирайrosiela написа:
Младене, онемях , онемях!
Осезателно изваян образ на любимата – върху тъмния фон на реалността.
Любов-светлина, която извисява духовно, с копнеж към висините.
С усет за мярка, деликатно е поднесена и физическата близост между двамата.
Хубаво!
цитирайЛюбов-светлина, която извисява духовно, с копнеж към висините.
С усет за мярка, деликатно е поднесена и физическата близост между двамата.
Хубаво!
4.
missana -
Дълбоко съм признателен за невероятно точните ти и дълбоки коментари, Земя!
28.04.2022 10:02
28.04.2022 10:02
zemja написа:
Идейно наситено заглавие! Осезателно изваян образ на любимата – върху тъмния фон на реалността.
Любов-светлина, която извисява духовно, с копнеж към висините.
С усет за мярка, деликатно е поднесена и физическата близост между двамата.
Хубаво!
Любов-светлина, която извисява духовно, с копнеж към висините.
С усет за мярка, деликатно е поднесена и физическата близост между двамата.
Хубаво!
Безкрайно точно улавяш съществените моменти от един поетичен текст.