Постинг
26.04.2022 20:12 -
Призрачна бъди
Достигаме ли се в сивеещите дни
и през решетките от мигли на очите...?
В недосънуван сън оставаш само мит.
Непеленгован и зовящ ме писък.
Невидима сред утринна мъгла,
си призрак верен, който пак прегръщам.
Реката мътна, с дъждовете придошла,
отнася образа ти и не го завръща...
Прекрасно е.
цитирайrosiela написа:
Младене, блянът остава и след любовта. Прекрасно е.
това е само блян – "мит в недосънуван сън".
Сякаш Лирическият се страхува от тази любов и предпочита да си остане призрачна.
Има какво да се чете и между редовете, но не и отминала любов.
Необикновено, деликатно усещане за присъствието на Любимата споделяш, Мисана.
Уникално е!
цитирайСякаш Лирическият се страхува от тази любов и предпочита да си остане призрачна.
Има какво да се чете и между редовете, но не и отминала любов.
Необикновено, деликатно усещане за присъствието на Любимата споделяш, Мисана.
Уникално е!
zemja написа:
За мен, това е само блян – "мит в недосънуван сън".
Сякаш Лирическият се страхува от тази любов и предпочита да си остане призрачна.
Има какво да се чете и между редовете, но не и отминала любов.
Необикновено, деликатно усещане за присъствието на Любимата споделяш, Мисана.
Уникално е!
Сякаш Лирическият се страхува от тази любов и предпочита да си остане призрачна.
Има какво да се чете и между редовете, но не и отминала любов.
Необикновено, деликатно усещане за присъствието на Любимата споделяш, Мисана.
Уникално е!
Винаги съществува този страх, за който пишеш. Може би чрез него се съхранява нещо много ценно.
