Животът ми премина - дим и пепел...
Изстрелях халосните си патрони.
Разпънат лидер на илюзиите слепи,
синджирно разположени в кордони.  

Достигнах с плуване до два-три бряга,
встрани от трепетите на сърцето.
Плувец самотен, на вълните впряга
люлееше ме - хребет подир хребет.  

Пиян моряк, без кораб и без котва,
мечтаещ среща с дивната русалка,
изгубих си компаса в кална локва
и приливът обрече ме на пясък.  

Сега възнак поглеждам към небето -
бездънна пропаст, синева от болка.
И нека вятърът да погребе в полето
несбъднатата земна обиколка.  

Един поет от всичко се нуждае,
но нищичко не получава той взамяна.
Шинелът сив, без копчета от слава,
облича дрипаво върху живота-рана.

невероятно. Толкова силно, оригинално и вълнуващо, че не подлежи на анализ. Само се потопява човек в стихотворната ти магия.

Животът на големите творци обикновено е страдание. Защото не всеки от тях получава разбиране и справедлива оценка приживе.
Последният куплет потвърждава това твърдение за поетите.
Мисля, че е рано за твоята тъжна равносметка, Мисана!