Постинг
22.01.2021 21:52 -
ВИДЕНИЯ ОТ МИСЛИ
Пилея най-последните минути.
Прахосвам оскъднелите мечти.
Тъмнее в скелета на призрачната утрин
на бъдещето яркият мотив.
Сега се движа само машинално,
а вътре в себе си въртя се в кръг.
Превръща се красивото в баналност,
животът - във издънка на недъг.
Кандилото на слънцето догаря
в бърлогата на злите ветрове.
През треморни клепачи се отваря
окото свито в малък таралеж,
зад миглите - бодли пренаредени
от ничия, но тайнствена ръка
...И връщат се лъчите отразени
към черната космическа река...
Навярно с натрупването на житейски опит човек преосмисля живота и осъзнава по-мрачните му страни. Едно освобождаване от еуфоричния оптимизъм на младостта.
Удивляваш с разнообразието от теми и чувства, Мисана.
Бъди все така продуктивен!
Светли и усмихнати дни!
цитирайУдивляваш с разнообразието от теми и чувства, Мисана.
Бъди все така продуктивен!
Светли и усмихнати дни!
zemja написа:
"Превръща се красивото в баналност"! Навярно с натрупването на житейски опит човек преосмисля живота и осъзнава по-мрачните му страни. Едно освобождаване от еуфоричния оптимизъм на младостта.
Удивляваш с разнообразието от теми и чувства, Мисана.
Бъди все така продуктивен!
Светли и усмихнати дни!
Удивляваш с разнообразието от теми и чувства, Мисана.
Бъди все така продуктивен!
Светли и усмихнати дни!
Бъди здрава и благословена!
но живо доказателство как от мрака могат да се раждат великолепни стихове, макар и разтърсващи от емоция, но само негови по оригиналност и необятност.
цитирайrosiela написа:
Нашият Младен, Ванче, е пръв приятел с тъгата, но живо доказателство как от мрака могат да се раждат великолепни стихове, макар и разтърсващи от емоция, но само негови по оригиналност и необятност.
Дълбоко съм трогнат от коментара ти!
Поредният психологически лабиринт, ще го чета много пъти, защото не винаги човек е способен да види очертания в нищшеанската бездна...Не винаги сме смели да се гмурнем, особено в делника...
цитирайskotadix написа:
Поредният психологически лабиринт, ще го чета много пъти, защото не винаги човек е способен да види очертания в нищшеанската бездна...Не винаги сме смели да се гмурнем, особено в делника...
Както самият Ницше го казва /перифразирам/: Бездната рано или късно идва при нас, особено ако дълго сме се взирали в нея!