Със римите доникъде не стигнах.
Без римите пък просто не съм аз.
Една жена без възраст и години,
но поетеса пишеща в захлас.
До сетния си миг така ще пиша.
Ще ви редя римувани слова.
Че имам ги несметно - до излишък
и пиша стрикно - все по правила.
Не виждате ли колко съм перфектна.
Ту амфибрахийна, ту анапестна.
Не съм си даже лягала нощес.
Затуй пък стихище роди се днес.
Ще остарявам в транс като поема.
Нечетена и неозлочестена.
Мъжете зли заобикалят покрай мен,
недоразбрали моя стих свещен.
Но и какво ли биха те ми дали.
Аз дружки имам - мои нежни хали.
Четем си се - неспирно се четем.
Да можехме и дружно да умрем.
Подготвям пак поредна стихосбирка.
В мен геният лети - не иска спирка.
И аз съм пламенната му любима.
Едва ли друга някога ще има.
Но знайте моля - пиша за любов.
От ден на ден все по-любовна ставам.
Аз без любов злокачествено натежавам.
Римувам я със страстния си зов!
Бел. на автора. В стихотворението не е визирана конкретна личност, а една ситуационна система.
И да хвалим, и да отричаме, нищо няма да се промени.
Който си има читатели, нека пише и издава.
На теб пожелавам творчески сили и вдъхновение!
Поздрави!
Да, не е редно да се поставят нещата под общ знаменател. Съгласен съм.
И да хвалим, и да отричаме, нищо няма да се промени.
Който си има читатели, нека пише и издава.
На теб пожелавам творчески сили и вдъхновение!
Поздрави!
Ще цитирам Добри Джуров: "Виновно беше времето" и теб: "Такова време е дошло - всички прописаха!"
за Узурпация, на кокошите лаРви, ли)
за Узурпация, на кокошите лаРви, ли)
ако без да искам съм те изнервил.
а ти, що не си вече дядо..на 67?? или,дефектно семето,излезе
от толкозз Мизантропия,и маразъм, нема..какво друго,да се пръкне)
а ти, що не си вече дядо..на 67?? или,дефектно семето,излезе
от толкозз Мизантропия,и маразъм, нема..какво друго,да се пръкне)
Дядо съм на 2 внучета. Едното е на 67, а другото на 85 години.