Постинг
25.02.2020 14:27 -
Нощта
Светът е краткия ти спомен за предишното -
несвързаните, но отчетливи лица.
Светът е меч, под който пада всеки
и скритият в душата вечен страх...
Какво от туй, че бягащият пламък
на лампите нахлува във кръвта. -
Нощта издига черно здание
населено от вик
и пустота.
асоциациите за света, нощна и безпомощността на уличните лампи са невероятни, но също така недостижими за ума на минусовите хора.
цитирайrosiela написа:
Младене, асоциациите за света, нощна и безпомощността на уличните лампи са невероятни, но също така недостижими за ума на минусовите хора.
А минусовите хора ние си ги знаем кои са!
Да ти е светло и хубаво на душата!
Колко точно потвърждаваш и моята теза от предишния постинг
Светът е краткия ти спомен за предишното -
несвързаните, но отчетливи лица.
...
но защо с тази морбидна поанта? Приемам че това е твоят стил, и даже размислящо ми опонира...
Ще ти разкажа един мой спомен. Как се научих да не се страхувам от тъмното и нощта.
Като дете ме плашеха с торбаланци и караконджули за да си изям попарата ;(( Не препоръчвам този маниер на родителите). Но благодарение на това като пораснах, започнах да се взирам в тъмното... И се научих да чувствам какво присъства в него. По същата логика и практика и с другите страхове...
Та, Защо трябва да си изменява ме страхове и спомени от които после да се лекуваме? А и толкова много, че даже и да можем не смогвсме!
Надявам се правилно ме разбра приятелю!
Лекс
П. Уупс... нацелих червената ръчичка без да искам ... Нищо де, хем да разбера какво е това чувство, защото не го практикувам. А ти си привикнал към такива комплименти...:-)))
цитирайСветът е краткия ти спомен за предишното -
несвързаните, но отчетливи лица.
...
но защо с тази морбидна поанта? Приемам че това е твоят стил, и даже размислящо ми опонира...
Ще ти разкажа един мой спомен. Как се научих да не се страхувам от тъмното и нощта.
Като дете ме плашеха с торбаланци и караконджули за да си изям попарата ;(( Не препоръчвам този маниер на родителите). Но благодарение на това като пораснах, започнах да се взирам в тъмното... И се научих да чувствам какво присъства в него. По същата логика и практика и с другите страхове...
Та, Защо трябва да си изменява ме страхове и спомени от които после да се лекуваме? А и толкова много, че даже и да можем не смогвсме!
Надявам се правилно ме разбра приятелю!
Лекс
П. Уупс... нацелих червената ръчичка без да искам ... Нищо де, хем да разбера какво е това чувство, защото не го практикувам. А ти си привикнал към такива комплименти...:-)))
lexparsy написа:
Колко точно потвърждаваш и моята теза от предишния постинг
Светът е краткия ти спомен за предишното -
несвързаните, но отчетливи лица.
...
но защо с тази морбидна поанта? Приемам че това е твоят стил, и даже размислящо ми опонира...
Ще ти разкажа един мой спомен. Как се научих да не се страхувам от тъмното и нощта.
Като дете ме плашеха с торбаланци и караконджули за да си изям попарата ;(( Не препоръчвам този маниер на родителите). Но благодарение на това като пораснах, започнах да се взирам в тъмното... И се научих да чувствам какво присъства в него. По същата логика и практика и с другите страхове...
Та, Защо трябва да си изменява ме страхове и спомени от които после да се лекуваме? А и толкова много, че даже и да можем не смогвсме!
Надявам се правилно ме разбра приятелю!
Лекс
П. Уупс... нацелих червената ръчичка без да искам ... Нищо де, хем да разбера какво е това чувство, защото не го практикувам. А ти си привикнал към такива комплименти...:-)))
Светът е краткия ти спомен за предишното -
несвързаните, но отчетливи лица.
...
но защо с тази морбидна поанта? Приемам че това е твоят стил, и даже размислящо ми опонира...
Ще ти разкажа един мой спомен. Как се научих да не се страхувам от тъмното и нощта.
Като дете ме плашеха с торбаланци и караконджули за да си изям попарата ;(( Не препоръчвам този маниер на родителите). Но благодарение на това като пораснах, започнах да се взирам в тъмното... И се научих да чувствам какво присъства в него. По същата логика и практика и с другите страхове...
Та, Защо трябва да си изменява ме страхове и спомени от които после да се лекуваме? А и толкова много, че даже и да можем не смогвсме!
Надявам се правилно ме разбра приятелю!
Лекс
П. Уупс... нацелих червената ръчичка без да искам ... Нищо де, хем да разбера какво е това чувство, защото не го практикувам. А ти си привикнал към такива комплименти...:-)))
Финалът на този кратък текст е нещо като "memento mori". Просто ни напомня, че има неизбежни неща, които сме много малки, за да предодвратим. А иначе, относно споделеното от теб за тъмнината, и аз в детско-юношеските си години изпитвах едно много неприятно чувство на заплаха от тъмното. Трябваха ми години, за да осъзная, че тъмнината е наш спасител, а светлината наш осквернител. Окончателно разбрах, че съм прав, когато доказаха съществуването на тъмната материя.
Търсене