Постинг
11.08.2019 16:09 -
Идвам за теб
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1225 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 11.08.2019 16:10
Прочетен: 1225 Коментари: 12 Гласове:
3
Последна промяна: 11.08.2019 16:10
Днес дойдох да ти взема внезапно душата.
Да я взема с магия през есенно-късна мъгла.
Неоткъснат букет - яркозалезно свети косата ти.
Отразена вълшебно в слепеещи бавно стъкла.
Ти си моята приказна фея в мечтите сънувана.
С полубудни очи в полунощ досами сутринта.
От съдбата ми блудна навеки и странно ревнувана.
И последният мост от живота ми сляп - до смъртта.
Днес невидим те следвам, по-тих от самото безмълвие.
Най-безшумно прокрадвам се в тъмното трепетно аз.
И дълбоко в душата ти с мака любовен покълвам.
Макът, милван с лъчите на ранния утринен час.
Може би инстиктивно сега ще побегнеш.
Вдън земя да се скриеш, навътре, во веки веков.
Всички свои следи да укриеш безследно.
Да разстелеш над тях най-невидим и плътен покров.
Но дори и така аз до теб непременно ще стигна.
Ще се спусна изкусно по своето тънко въже.
На сърцето уплашено твое щастливо ще смигна,
изпреварил стремежа на толкова много мъже.
Днес дойдох да ти взема внезапно душата.
Да я взема с магия през есенно-късна мъгла.
Неоткъснат букет - яркозалезно свети косата ти.
Отразена вълшебно в слепеещи бавно стъкла.
Да я взема с магия през есенно-късна мъгла.
Неоткъснат букет - яркозалезно свети косата ти.
Отразена вълшебно в слепеещи бавно стъкла.
Ти си моята приказна фея в мечтите сънувана.
С полубудни очи в полунощ досами сутринта.
От съдбата ми блудна навеки и странно ревнувана.
И последният мост от живота ми сляп - до смъртта.
Днес невидим те следвам, по-тих от самото безмълвие.
Най-безшумно прокрадвам се в тъмното трепетно аз.
И дълбоко в душата ти с мака любовен покълвам.
Макът, милван с лъчите на ранния утринен час.
Може би инстиктивно сега ще побегнеш.
Вдън земя да се скриеш, навътре, во веки веков.
Всички свои следи да укриеш безследно.
Да разстелеш над тях най-невидим и плътен покров.
Но дори и така аз до теб непременно ще стигна.
Ще се спусна изкусно по своето тънко въже.
На сърцето уплашено твое щастливо ще смигна,
изпреварил стремежа на толкова много мъже.
Днес дойдох да ти взема внезапно душата.
Да я взема с магия през есенно-късна мъгла.
Неоткъснат букет - яркозалезно свети косата ти.
Отразена вълшебно в слепеещи бавно стъкла.
И над смисленото, Младене.
цитирайЧудо-стихотворение.
цитирайrosiela написа:
Над прекрасното. И над смисленото, Младене.
Твоето признание означава много за мен. Защото е признание на професионалист!
rosiela написа:
Сега пак го чета. Чудо-стихотворение.
Навремето в един сайт чакалите щяха да ме разкъсат от завист заради този стих. Но един поет трябва да е винаги готов за омразата на хиените и чакалите, подклаждана от безмерната им завист...
missana написа:
Навремето в един сайт чакалите щяха да ме разкъсат от завист заради този стих. Но един поет трябва да е винаги готов за омразата на хиените и чакалите, подклаждана от безмерната им завист...
rosiela написа:
Сега пак го чета. Чудо-стихотворение.
Навремето в един сайт чакалите щяха да ме разкъсат от завист заради този стих. Но един поет трябва да е винаги готов за омразата на хиените и чакалите, подклаждана от безмерната им завист...
rosiela написа:
Логично, Младене. Като не могат да го напишат.
missana написа:
Навремето в един сайт чакалите щяха да ме разкъсат от завист заради този стих. Но един поет трябва да е винаги готов за омразата на хиените и чакалите, подклаждана от безмерната им завист...
rosiela написа:
Сега пак го чета. Чудо-стихотворение.
Навремето в един сайт чакалите щяха да ме разкъсат от завист заради този стих. Но един поет трябва да е винаги готов за омразата на хиените и чакалите, подклаждана от безмерната им завист...
но понякога ми се иска по-голямата част от читателите да се радват, че се е намерил някой, който да го напише.
missana написа:
но понякога ми се иска по-голямата част от читателите да се радват, че се е намерил някой, който да го напише.
rosiela написа:
Логично, Младене. Като не могат да го напишат.
missana написа:
Навремето в един сайт чакалите щяха да ме разкъсат от завист заради този стих. Но един поет трябва да е винаги готов за омразата на хиените и чакалите, подклаждана от безмерната им завист...
rosiela написа:
Сега пак го чета. Чудо-стихотворение.
Навремето в един сайт чакалите щяха да ме разкъсат от завист заради този стих. Но един поет трябва да е винаги готов за омразата на хиените и чакалите, подклаждана от безмерната им завист...
но понякога ми се иска по-голямата част от читателите да се радват, че се е намерил някой, който да го напише.
rosiela написа:
Ще стане, друже, в някой следващ живот и на друга планета!
missana написа:
но понякога ми се иска по-голямата част от читателите да се радват, че се е намерил някой, който да го напише.
rosiela написа:
Логично, Младене. Като не могат да го напишат.
missana написа:
Навремето в един сайт чакалите щяха да ме разкъсат от завист заради този стих. Но един поет трябва да е винаги готов за омразата на хиените и чакалите, подклаждана от безмерната им завист...
rosiela написа:
Сега пак го чета. Чудо-стихотворение.
Навремето в един сайт чакалите щяха да ме разкъсат от завист заради този стих. Но един поет трябва да е винаги готов за омразата на хиените и чакалите, подклаждана от безмерната им завист...
но понякога ми се иска по-голямата част от читателите да се радват, че се е намерил някой, който да го напише.
9.
zaw12929 -
НАДЯВАМ СЕ: "Днес невидим те следвам, по-тих от самото безмълвие.... дъшичка моя!
12.08.2019 16:55
12.08.2019 16:55
Един първи април чудакът, кокото харесвам пътувал цяла нощ и дошъл да ме вземе. Аз съм на работа. Първи април- всеки опитва да направи някого за смях. А от портиерната съобщават на началника ( 1960 г ) тогава нямаше джобни телефони. Тогава и на всяко бюро нямаше телефон. Тогава и при Тодор Живков имало само телефон от към Москва до София, а обратна линия- уок! Той какво има да казва- важното е да слуша!
Да минаха 2 - часа началника споменаваше. че пак ме търсят, когато вратата се отвори и портиерката- възрастна дебелана с болни крака и дебел Глас извика : "А бе ти... подиграваш ли се на това момче...?!" От прозореца на коридора Го видях и на бегом стигнах до прегръдките му. .. Тогава си тръгнахме заедно завинаги- докато смъртта... ни раздели
цитирайДа минаха 2 - часа началника споменаваше. че пак ме търсят, когато вратата се отвори и портиерката- възрастна дебелана с болни крака и дебел Глас извика : "А бе ти... подиграваш ли се на това момче...?!" От прозореца на коридора Го видях и на бегом стигнах до прегръдките му. .. Тогава си тръгнахме заедно завинаги- докато смъртта... ни раздели
Винаги красивата реч намира онези места със скрити тайните на младодтта
Поздравления!
цитирайПоздравления!
zaw12929 написа:
НАДЯВАМ СЕ: "Днес невидим те следвам, по-тих от самото безмълвие.... дъшичка моя! Един първи април чудакът, кокото харесвам пътувал цяла нощ и дошъл да ме вземе. Аз съм на работа. Първи април- всеки опитва да направи някого за смях. А от портиерната съобщават на началника ( 1960 г ) тогава нямаше джобни телефони. Тогава и на всяко бюро нямаше телефон. Тогава и при Тодор Живков имало само телефон от към Москва до София, а обратна линия- уок! Той какво има да казва- важното е да слуша!
Да минаха 2 - часа началника споменаваше. че пак ме търсят, когато вратата се отвори и портиерката- възрастна дебелана с болни крака и дебел Глас извика : "А бе ти... подиграваш ли се на това момче...?!" От прозореца на коридора Го видях и на бегом стигнах до прегръдките му. .. Тогава си тръгнахме заедно завинаги- докато смъртта... ни раздели
Да минаха 2 - часа началника споменаваше. че пак ме търсят, когато вратата се отвори и портиерката- възрастна дебелана с болни крака и дебел Глас извика : "А бе ти... подиграваш ли се на това момче...?!" От прозореца на коридора Го видях и на бегом стигнах до прегръдките му. .. Тогава си тръгнахме заедно завинаги- докато смъртта... ни раздели
Той доказва, че съдба е имало, има и ще има "докато смъртта ни раздели"!
zaw12929 написа:
Винаги красивата реч намира онези места със скрити тайните на младостта
Поздравления!
Поздравления!
Словото следва да се извежда от душата върху белия лист, защото престои ли в нея загнива.
Търсене