Постинг
25.05.2019 19:55 -
Тъмнее синевата
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 680 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 25.05.2019 19:57
Прочетен: 680 Коментари: 4 Гласове:
2
Последна промяна: 25.05.2019 19:57
Зад крехкото небитие на мислите
стоя и чакам моравия залез.
Превръщам се в небивала измислица,
в която мойрата на бъдещето прави разрез...
Навярно всякое начало е обречено,
щом виждаш тривиалност във финала.
От сънищата на пророците предречено,
се ражда в мене божието тяло.
И ме извайва неусетно в статуя,
застинала в подножието на възмездие.
Ще оживея ли в това разпятие,
или ще пиша вечно в междуредие?
Един самотен хребет се издига
от бездната на всичко неживяно.
Тъмнее синевата и пристига
поезията в образа на жива рана.
стоя и чакам моравия залез.
Превръщам се в небивала измислица,
в която мойрата на бъдещето прави разрез...
Навярно всякое начало е обречено,
щом виждаш тривиалност във финала.
От сънищата на пророците предречено,
се ражда в мене божието тяло.
И ме извайва неусетно в статуя,
застинала в подножието на възмездие.
Ще оживея ли в това разпятие,
или ще пиша вечно в междуредие?
Един самотен хребет се издига
от бездната на всичко неживяно.
Тъмнее синевата и пристига
поезията в образа на жива рана.
ще е малко за дълбочината на мисълта и преживяванията в твоето лирична магия.
цитирайrosiela написа:
Каквото и да кажа прекрасни ми поете, ще е малко за дълбочината на мисълта и преживяванията в твоето лирична магия.
Лека вечер и нека си пожелаеч прекрасен неделен ден с позитивни изборни емоции!
Как неизбежно всеки залез отпраща битието в пластовете време. От разреза измислицата оживява. Сътвори виталност с отворени клепачи, скрили тривиалност на божието тяло неприсъща. Неслучайните разпятия са с прочит между редовете. А щом е още нещо неживяно, ще продължава хребетът да се издига.
цитирайemelika написа:
А може би пък синевата потъва из мъглата... Как неизбежно всеки залез отпраща битието в пластовете време. От разреза измислицата оживява. Сътвори виталност с отворени клепачи, скрили тривиалност на божието тяло неприсъща. Неслучайните разпятия са с прочит между редовете. А щом е още нещо неживяно, ще продължава хребетът да се издига.
На човек чак му се приисква да е разпнат. Да имаш прекрасен ден и да не забравяш за кого да не гласуваш!