Постинг
09.03.2018 23:19 -
Всичко отминава, аз оставам
Един безпътен и тревожен свят
над ъглите на устните надвисва.
Богатият ще става по-богат,
а бедният ще съмва по-умислен...
И вече няма сигурност във дом -
"надежда всяка тука оставете!"
Нещастието ще ви е подслон.
Войни ще носят само ветровете.
Загива новият, неслучен Рим
от ордите на варвари пометен.
Трагично е да си непобедим,
ала руини да те правят вечен.
Един безпътен и тревожен свят
над милиардите очи надвисва.
Нехаещо за шестващия глад,
невинно цвете себе си разлиства.
над ъглите на устните надвисва.
Богатият ще става по-богат,
а бедният ще съмва по-умислен...
И вече няма сигурност във дом -
"надежда всяка тука оставете!"
Нещастието ще ви е подслон.
Войни ще носят само ветровете.
Загива новият, неслучен Рим
от ордите на варвари пометен.
Трагично е да си непобедим,
ала руини да те правят вечен.
Един безпътен и тревожен свят
над милиардите очи надвисва.
Нехаещо за шестващия глад,
невинно цвете себе си разлиства.
Разтревожих се..., няма и грам оптимизъм, нито вяра...
цитирайvedrina написа:
Разтревожих се..., няма и грам оптимизъм, нито вяра...
Безпътна и тревожна и несигурна е предсказаната участ на загиващият, „новият, неслучен Рим“.
Благодарим за припомнянето Младен, че предречената „причина за краха на всяка империя е неспособността и да самоподдържа стремежа към нарастване и задоволяване на все по-големите си Нужди“.
Така и ние, забравили за корените си сме „гладни“, и скрили се от светлината – „безпътни и тревожни“…
Не така е с цветето (или дървото) „Нехаещо за шестващия глад“. А то „нехае“ и „не знае“, но вярва че „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ :-) Дали ще ни даде храна и красота и оптимизъм и вяра?
П.П. Та ако Цветето и ти оставате, пиши и мене :-)))
vedrina написа:
Разтревожих се..., няма и грам оптимизъм, нито вяра...
Много оптимизъм също не е на хубаво.
lexparsy написа:
Безпътна и тревожна и несигурна е предсказаната участ на загиващият, „новият, неслучен Рим“.
Благодарим за припомнянето Младен, че предречената „причина за краха на всяка империя е неспособността и да самоподдържа стремежа към нарастване и задоволяване на все по-големите си Нужди“.
Така и ние, забравили за корените си сме „гладни“, и скрили се от светлината – „безпътни и тревожни“…
Не така е с цветето (или дървото) „Нехаещо за шестващия глад“. А то „нехае“ и „не знае“, но вярва че „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ :-) Дали ще ни даде храна и красота и оптимизъм и вяра?
П.П. Та ако Цветето и ти оставате, пиши и мене :-)))
vedrina написа:
Мисля че има оптимизъм, и вяра, но не там накъдето гледаме… Разтревожих се..., няма и грам оптимизъм, нито вяра...
Безпътна и тревожна и несигурна е предсказаната участ на загиващият, „новият, неслучен Рим“.
Благодарим за припомнянето Младен, че предречената „причина за краха на всяка империя е неспособността и да самоподдържа стремежа към нарастване и задоволяване на все по-големите си Нужди“.
Така и ние, забравили за корените си сме „гладни“, и скрили се от светлината – „безпътни и тревожни“…
Не така е с цветето (или дървото) „Нехаещо за шестващия глад“. А то „нехае“ и „не знае“, но вярва че „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ :-) Дали ще ни даде храна и красота и оптимизъм и вяра?
П.П. Та ако Цветето и ти оставате, пиши и мене :-)))
Да, цветето и аз оставаме. Считай се за поканен да се присъединиш към нас!
" Трагично е да си непобедим!".
цитирайТърсене