Постинг
16.01.2018 22:12 -
Убийствено
Убийствено е да живееш в свят,
където всекидневно те покръстват.
Забравил името си. На лъжите - брат.
И от мечти по-мъртъв да възкръсваш.
Убийствено е безлюбовно сам
да скиташ сред тълпи петролно чужди.
Сред говора си да се сепваш ням
и да осъмваш себе си прокудил.
Убийствено е в тази тишина
сред лятна жега зима да съзираш.
Да бъдеш себе си единствено в съня,
но в будна кома все да се намираш.
Убийствено е да намериш път,
отвеждащ те в самото нищо.
Пред прага на усмихнатата смърт -
декоративен въглен в стихнало огнище...
Разтърсващо е. Наистина понякога се питаш: "Свят ли е светът, в който живееш?!" И не можеш да си отговориш чак до финала на твоето стихотворение.
цитирай
2.
missana -
Хиляди благодарности, Роси! https://www.youtube.com/watch?v=n-2tbvRsCUA
16.01.2018 22:30
16.01.2018 22:30
rosiela написа:
Поздравления. Разтърсващо е. Наистина понякога се питаш: "Свят ли е светът, в който живееш?!" И не можеш да си отговориш чак до финала на твоето стихотворение.
Силно съм трогнат, че одобри стиха ми! Моят поздрав за теб е най-горе.
И колко вярно! Жестока е съдбата на човека, дръзнал да бъде истински в днешния свят. Краят на всеки куплет е тъжен, но краят на последния е размазващ! Поздрав за прозрението, Приятелю!
цитирайtikovpisane написа:
Оооо, колко тъжно стихотворение! И колко вярно! Жестока е съдбата на човека, дръзнал да бъде истински в днешния свят. Краят на всеки куплет е тъжен, но краят на последния е размазващ! Поздрав за прозрението, Приятелю!
Благодаря ти за този хубав коментар, Приятелю!
Сякаш минавам по греда над бездна, без да смея да погледна в нея:)
А ти я прелиташ!
цитирайА ти я прелиташ!
Кое е убийственото ... - вълшебство е да си жив...
Какво по-хубаво от това да наблюдаваме как настъпва изгрева, как морното слънце бавно се издига над хоризонта, как този изгрев ни носи най-много положителна енергия, как природата се събужда и излива върху нас своето благословение...
цитирайКакво по-хубаво от това да наблюдаваме как настъпва изгрева, как морното слънце бавно се издига над хоризонта, как този изгрев ни носи най-много положителна енергия, как природата се събужда и излива върху нас своето благословение...
nalia написа:
Убийствено е, Мисана, стихотворението! Сякаш минавам по греда над бездна, без да смея да погледна в нея:)
А ти я прелиташ!
А ти я прелиташ!
Трогнат съм.
Уви, прелитам я само насън, не и наяве!
vedrina написа:
Кое е убийственото ... - вълшебство е да си жив...
Какво по-хубаво от това да наблюдаваме как настъпва изгрева, как морното слънце бавно се издига над хоризонта, как този изгрев ни носи най-много положителна енергия, как природата се събужда и излива върху нас своето благословение...
Какво по-хубаво от това да наблюдаваме как настъпва изгрева, как морното слънце бавно се издига над хоризонта, как този изгрев ни носи най-много положителна енергия, как природата се събужда и излива върху нас своето благословение...
Толкова поетично пресъздавате прелестите на изгрева. Бих се радвал да претворите казаното от Вас в едно позитивно стихотворение. Ще стана най-постоянният Ви читател.
Търсене