Постинг
23.10.2015 07:07 -
МУШМУЛИ ОТ МАМА
В корията над Жълтото дере,
щом отлетят последните авлиги,
излиза мама – мушмули бере
и сетне върху вестника реди ги –
а мушмулите дъхат на гора,
стаила дъх под вихровете снежни,
замислена, красива и добра –
тя – мама! – сякаш есента подрежда,
във стаята със стария комод,
връз който съхнат дюли две огромни,
това го прави мама цял живот –
навярно се прощава със октомври,
със пейката пред прочката от чам,
с корията под дрипавия залез,
и гледам аз как мама чезне там,
където Господ мушмули търкаля.
Накара ме, Маестро, и аз да си спомня, че мама увиваше ябълки за зимата във вестници. Стъпваше на стол и нареждаше дюли над гардероба. В двора си имахме и мушмула, но нейните плодове никога не доживяваха октомври. С брат ми ги изяждахме още зелени. Нищо вече не е останало от онова патриархално време. Само някой и друг спомен, но трябва да го побутнеш с остен, за да изплува наяве.
Бъди жив и здрав!
П и е р
цитирайБъди жив и здрав!
П и е р
2.
myryam1960 -
Благодаря ти за тази красота, По...
23.10.2015 09:30
23.10.2015 09:30
Благодаря ти за тази красота, Поете!
цитирайpvdaskalov написа:
Накара ме, Маестро, и аз да си спомня, че мама увиваше ябълки за зимата във вестници. Стъпваше на стол и нареждаше дюли над гардероба. В двора си имахме и мушмула, но нейните плодове никога не доживяваха октомври. С брат ми ги изяждахме още зелени. Нищо вече не е останало от онова патриархално време. Само някой и друг спомен, но трябва да го побутнеш с остен, за да изплува наяве.
Бъди жив и здрав!
П и е р
Бъди жив и здрав!
П и е р
Усещам по думите ти, Пиер, че новият разказ вече се е задал?
Ще го чакам.
Благодаря.
Чу
myryam1960 написа:
Благодаря ти за тази красота, Поете!
Хубав ден, Мария!
До утре!
Чу
Не ми се излиза от дъхавото ти стихотворение!
цитирайili4e написа:
Не ми се излиза от дъхавото ти стихотворение!
Пак ела, Иличе! :-)
Чу
7.
анонимен -
милно ми стана, Валери
23.10.2015 14:57
23.10.2015 14:57
милно ми стана, Валери
цитирай40skies написа:
милно ми стана, Валери
Не плачи, Чоски, не тъжи, ще река на мама и на теб да ти събере една престилка другата есен - и ще седнем на припечето да си пием ракията!
Наздраве!
Чу
Търкулната мушмула е всемирът, Чу, без начало и край, чезнем в небитието и се връщаме в спомен или насън, а може и наяве, правнучката ми сигурно ще носи някоя моя луничка, която съм взела от мама :-)
nalia
цитирайnalia
nalia написа:
Търкулната мушмула е всемирът, Чу, без начало и край, чезнем в небитието и се връщаме в спомен или насън, а може и наяве, правнучката ми сигурно ще носи някоя моя луничка, която съм взела от мама :-)
nalia
nalia
Светът е неповторим във всекиго от нас, не почва и не свършва с нас, нека пренесем луничката в утрето! :-)
Чу