Сънувам се от слънце удушен
и залези от хора...
Живот - случаен поглед
в сиви катакомби.
След мене сенките на паметта
безмилостно чертаят
един безкраен вик
в могъщи коридори.
... Сънувам жребия си
върху дъното на дните.
Заобграден от хълмовете
с мрачни вежди.
Покрита с бръчки равнина,
мълчи ръката ми
със упорити линии,
които свършват
Никъде.
... А времето е шеметна камбана -
на черен фон прииждат светлините
и яркостта ги прави уязвими
за звуците, които не долавям...