Постинг
18.04.2021 15:04 -
СТАНИСЛАВА СЛАВОВА ПЕТКОВА ОТ ЯМБОЛ И НЕЙНИЯТ РАЗКАЗ " ЗЕЛЕНА КОЛИЧКА"
Автор: rosiela
Категория: Лични дневници
Прочетен: 991 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.04.2021 20:15
Прочетен: 991 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 18.04.2021 20:15
Литературните видеа на Иван Богданов продължиха с тази авторка и този път Буквичката се е осъзнал и махнал бялото бомбе.
Дамата била от Ямбол, живее в Севлиево, явно там е омъжена и в разказа " Зелена количка" само зелената количка, когато тя била бебе, била истина, всичко друго - " болни фантазии", както тя самата каза и показа снимки на нея като бебе и на майка й, заедно със зелената количка.
Получила първа награда преди година и половина на конкурс за романи, книгата не е издадена и досега, но щяла да бъде през септември. Каквито и обяснения да чухме, най- вероятно Буквичката е нямал пари за издаване. Нищо, случва се.
Та ,докато чака романът да излезе, Станислава се разписала разкази, един от които е този.
Колкото и скромно да се изказа за разказа си, той се оказа изненадващо хубав, с някои изключения.
Мома на 34 години, работеща в престижен офис в София, иска да продаде бащината си къща на село в много добър вид. Кой знае защо и тази писателка от Ямбол, както и предните от провинцията, все в София ръкополагат героите си?!
Пуска обява героинята, явяват се кандидати и тя харесва един млад резбар, на когото кандисва да продаде къщата на половин цена, ако й направи дете. Щяла да си го гледа сама.
Настанява се той в къщата, започва ремонт.
Фабулата се развива около това нейно желание по месеци от пролетта до есента и в интерес на истината не беше никак лошо написан, ако не се набиваха на очи някои просташко цинични изрази като "задник", "цици"- значи читателите знаят как става съвокуплението, но не е никак добре за литературната естетика да се ползват подобни изрази.
Много добре беше отразен манталитетът на селските комшийки, харесали ергенина.
И цялата работа отиде накрая към идеята, че тези двамата май ще се вземат наистина и са се харесали, въпреки че краят не беше окончателно разбулен. Това е добър писателски ход. Оставен е на въображението на читателите.
Псевдолитературният ас Иван изобщо не е обърнал внимание на тези цинизми, но Станиславчето Петкова не е лошо да знае, че голямата литература спокойно минава без цинизми, особено от устата на хубава жена като нея, освен ако самата авторка не си е любителка на подобни думички, които окепазиха иначе орогиналния разказ.
Росица КОПУКОВА
Дамата била от Ямбол, живее в Севлиево, явно там е омъжена и в разказа " Зелена количка" само зелената количка, когато тя била бебе, била истина, всичко друго - " болни фантазии", както тя самата каза и показа снимки на нея като бебе и на майка й, заедно със зелената количка.
Получила първа награда преди година и половина на конкурс за романи, книгата не е издадена и досега, но щяла да бъде през септември. Каквито и обяснения да чухме, най- вероятно Буквичката е нямал пари за издаване. Нищо, случва се.
Та ,докато чака романът да излезе, Станислава се разписала разкази, един от които е този.
Колкото и скромно да се изказа за разказа си, той се оказа изненадващо хубав, с някои изключения.
Мома на 34 години, работеща в престижен офис в София, иска да продаде бащината си къща на село в много добър вид. Кой знае защо и тази писателка от Ямбол, както и предните от провинцията, все в София ръкополагат героите си?!
Пуска обява героинята, явяват се кандидати и тя харесва един млад резбар, на когото кандисва да продаде къщата на половин цена, ако й направи дете. Щяла да си го гледа сама.
Настанява се той в къщата, започва ремонт.
Фабулата се развива около това нейно желание по месеци от пролетта до есента и в интерес на истината не беше никак лошо написан, ако не се набиваха на очи някои просташко цинични изрази като "задник", "цици"- значи читателите знаят как става съвокуплението, но не е никак добре за литературната естетика да се ползват подобни изрази.
Много добре беше отразен манталитетът на селските комшийки, харесали ергенина.
И цялата работа отиде накрая към идеята, че тези двамата май ще се вземат наистина и са се харесали, въпреки че краят не беше окончателно разбулен. Това е добър писателски ход. Оставен е на въображението на читателите.
Псевдолитературният ас Иван изобщо не е обърнал внимание на тези цинизми, но Станиславчето Петкова не е лошо да знае, че голямата литература спокойно минава без цинизми, особено от устата на хубава жена като нея, освен ако самата авторка не си е любителка на подобни думички, които окепазиха иначе орогиналния разказ.
Росица КОПУКОВА
Еврейската Империя…Валентин Катасонов, д...
Альоу, блог.бг?
Ето как се аплодират истински талантливи...
Альоу, блог.бг?
Ето как се аплодират истински талантливи...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене