Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06 09:30 - Последният жив
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 236 Коментари: 6 Гласове:
-1



Небитието се рони.
Ситни снежинки
сребристи
танцуват.
Падат като материя.
Създават света.
Имаш ли хапче
поезия
и наркотици от мисли...?
Милиарди къртици
залязват
в своите мрачни подземия.
Ти си последният жив -
след антипоследния.



Гласувай:
4
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Много ме изкефи този стих Младен
30.06 13:12
   Това е гениалният изказ на поета, несподелен самотно като последния, но и наследил мрачните подземия след анти последния... 
   Да си призная, аз отдавна си имам записано това заглавие без изложение.. Ами защото се страхувам, че ще стане дълго, ако се вгледаме описателно  антипоследния, а то си е направо излишно.
   Просто се усмихвам като съзирам последните антипоследствия на неживите  човекоподобни,  и се успокоявам самодоволно —  Ами аз съм последният жив бе...!  Сега ще наследят света, след като на всички и ми се сбъдне Апокалипсиса... -  Да ама все съм разочарован защото установявам че имало още много последни братче.... Честно ти казвам! И все ще си поделим своето животворно с други...:-))))
   Уффф, извини логорейния ми шарж.  Вреден е обедният слънчев плаж.  Ултравиолетовият му мираж, поетично прави ме незрящ... :-)))
   Но с оцеляло жива прозаична сериозност, те поздравявам за този хубав стих приятелю!
   Лекс

П. Моля те не ме цитирай отговорно, че да мога да се подсуша, ако ми влезе морска вода в ушите... :-)
цитирай
2. morskipesni - Пърхут е- пада ли, пада (в небитието)
30.06 14:26
Материята си таковала онаковата, "поетът" кърти ли, кърти (в мрачно подземие). Идилия.. .
цитирай
3. rosiela - Младене,
30.06 21:29
гениално.
Има и трупове, но и това е логично за къртиците!
цитирай
4. missana - Благодаря ти, Приятелю!
30.06 22:13
lexparsy написа:
 Много ме изкефи този стих Младен   Това е гениалният изказ на поета, несподелен самотно като последния, но и наследил мрачните подземия след анти последния... 
   Да си призная, аз отдавна си имам записано това заглавие без изложение.. Ами защото се страхувам, че ще стане дълго, ако се вгледаме описателно  антипоследния, а то си е направо излишно.
   Просто се усмихвам като съзирам последните антипоследствия на неживите  човекоподобни,  и се успокоявам самодоволно —  Ами аз съм последният жив бе...!  Сега ще наследят света, след като на всички и ми се сбъдне Апокалипсиса... -  Да ама все съм разочарован защото установявам че имало още много последни братче.... Честно ти казвам! И все ще си поделим своето животворно с други...:-))))
   Уффф, извини логорейния ми шарж.  Вреден е обедният слънчев плаж.  Ултравиолетовият му мираж, поетично прави ме незрящ... :-)))
   Но с оцеляло жива прозаична сериозност, те поздравявам за този хубав стих приятелю!
   Лекс

П. Моля те не ме цитирай отговорно, че да мога да се подсуша, ако ми влезе морска вода в ушите... :-)


Твоето наблюдателно око вижда и най-скритите детайли на битието.
цитирай
5. missana - Да, именно!
30.06 22:14
morskipesni написа:
Пърхут е- пада ли, пада (в небитието) Материята си таковала онаковата, "поетът" кърти ли, кърти (в мрачно подземие). Идилия.. .


Материята може да се разглежда и като пърхут на небитието.
цитирай
6. missana - Благодаря ти, Роси!
30.06 22:15
rosiela написа:
Младене, гениално.
Има и трупове, но и това е логично за къртиците!


Абсолютно си права.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1734808
Постинги: 1379
Коментари: 9353
Гласове: 2067
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31