Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2020 09:30 - Последният жив
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 942 Коментари: 6 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Небитието се рони.
Ситни снежинки
сребристи
танцуват.
Падат като материя.
Създават света.
Имаш ли хапче
поезия
и наркотици от мисли...?
Милиарди къртици
залязват
в своите мрачни подземия.
Ти си последният жив -
след антипоследния.



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Много ме изкефи този стих Младен
30.06.2020 13:12
   Това е гениалният изказ на поета, несподелен самотно като последния, но и наследил мрачните подземия след анти последния... 
   Да си призная, аз отдавна си имам записано това заглавие без изложение.. Ами защото се страхувам, че ще стане дълго, ако се вгледаме описателно  антипоследния, а то си е направо излишно.
   Просто се усмихвам като съзирам последните антипоследствия на неживите  човекоподобни,  и се успокоявам самодоволно —  Ами аз съм последният жив бе...!  Сега ще наследят света, след като на всички и ми се сбъдне Апокалипсиса... -  Да ама все съм разочарован защото установявам че имало още много последни братче.... Честно ти казвам! И все ще си поделим своето животворно с други...:-))))
   Уффф, извини логорейния ми шарж.  Вреден е обедният слънчев плаж.  Ултравиолетовият му мираж, поетично прави ме незрящ... :-)))
   Но с оцеляло жива прозаична сериозност, те поздравявам за този хубав стих приятелю!
   Лекс

П. Моля те не ме цитирай отговорно, че да мога да се подсуша, ако ми влезе морска вода в ушите... :-)
цитирай
2. morskipesni - Пърхут е- пада ли, пада (в небитието)
30.06.2020 14:26
Материята си таковала онаковата, "поетът" кърти ли, кърти (в мрачно подземие). Идилия.. .
цитирай
3. rosiela - Младене,
30.06.2020 21:29
гениално.
Има и трупове, но и това е логично за къртиците!
цитирай
4. missana - Благодаря ти, Приятелю!
30.06.2020 22:13
lexparsy написа:
 Много ме изкефи този стих Младен   Това е гениалният изказ на поета, несподелен самотно като последния, но и наследил мрачните подземия след анти последния... 
   Да си призная, аз отдавна си имам записано това заглавие без изложение.. Ами защото се страхувам, че ще стане дълго, ако се вгледаме описателно  антипоследния, а то си е направо излишно.
   Просто се усмихвам като съзирам последните антипоследствия на неживите  човекоподобни,  и се успокоявам самодоволно —  Ами аз съм последният жив бе...!  Сега ще наследят света, след като на всички и ми се сбъдне Апокалипсиса... -  Да ама все съм разочарован защото установявам че имало още много последни братче.... Честно ти казвам! И все ще си поделим своето животворно с други...:-))))
   Уффф, извини логорейния ми шарж.  Вреден е обедният слънчев плаж.  Ултравиолетовият му мираж, поетично прави ме незрящ... :-)))
   Но с оцеляло жива прозаична сериозност, те поздравявам за този хубав стих приятелю!
   Лекс

П. Моля те не ме цитирай отговорно, че да мога да се подсуша, ако ми влезе морска вода в ушите... :-)


Твоето наблюдателно око вижда и най-скритите детайли на битието.
цитирай
5. missana - Да, именно!
30.06.2020 22:14
morskipesni написа:
Пърхут е- пада ли, пада (в небитието) Материята си таковала онаковата, "поетът" кърти ли, кърти (в мрачно подземие). Идилия.. .


Материята може да се разглежда и като пърхут на небитието.
цитирай
6. missana - Благодаря ти, Роси!
30.06.2020 22:15
rosiela написа:
Младене, гениално.
Има и трупове, но и това е логично за къртиците!


Абсолютно си права.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5042233
Постинги: 2886
Коментари: 18683
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031