Постинг
30.06.2020 09:30 -
Последният жив
Небитието се рони.
Ситни снежинки
сребристи
танцуват.
Падат като материя.
Създават света.
Имаш ли хапче
поезия
и наркотици от мисли...?
Милиарди къртици
залязват
в своите мрачни подземия.
Ти си последният жив -
след антипоследния.
Ситни снежинки
сребристи
танцуват.
Падат като материя.
Създават света.
Имаш ли хапче
поезия
и наркотици от мисли...?
Милиарди къртици
залязват
в своите мрачни подземия.
Ти си последният жив -
след антипоследния.
Изразявайте се открито пред тези ,който ...
За bojil, който служи на новата си роди...
Печена патица с ябълка
За bojil, който служи на новата си роди...
Печена патица с ябълка
Това е гениалният изказ на поета, несподелен самотно като последния, но и наследил мрачните подземия след анти последния...
Да си призная, аз отдавна си имам записано това заглавие без изложение.. Ами защото се страхувам, че ще стане дълго, ако се вгледаме описателно антипоследния, а то си е направо излишно.
Просто се усмихвам като съзирам последните антипоследствия на неживите човекоподобни, и се успокоявам самодоволно — Ами аз съм последният жив бе...! Сега ще наследят света, след като на всички и ми се сбъдне Апокалипсиса... - Да ама все съм разочарован защото установявам че имало още много последни братче.... Честно ти казвам! И все ще си поделим своето животворно с други...:-))))
Уффф, извини логорейния ми шарж. Вреден е обедният слънчев плаж. Ултравиолетовият му мираж, поетично прави ме незрящ... :-)))
Но с оцеляло жива прозаична сериозност, те поздравявам за този хубав стих приятелю!
Лекс
П. Моля те не ме цитирай отговорно, че да мога да се подсуша, ако ми влезе морска вода в ушите... :-)
цитирайДа си призная, аз отдавна си имам записано това заглавие без изложение.. Ами защото се страхувам, че ще стане дълго, ако се вгледаме описателно антипоследния, а то си е направо излишно.
Просто се усмихвам като съзирам последните антипоследствия на неживите човекоподобни, и се успокоявам самодоволно — Ами аз съм последният жив бе...! Сега ще наследят света, след като на всички и ми се сбъдне Апокалипсиса... - Да ама все съм разочарован защото установявам че имало още много последни братче.... Честно ти казвам! И все ще си поделим своето животворно с други...:-))))
Уффф, извини логорейния ми шарж. Вреден е обедният слънчев плаж. Ултравиолетовият му мираж, поетично прави ме незрящ... :-)))
Но с оцеляло жива прозаична сериозност, те поздравявам за този хубав стих приятелю!
Лекс
П. Моля те не ме цитирай отговорно, че да мога да се подсуша, ако ми влезе морска вода в ушите... :-)
Материята си таковала онаковата, "поетът" кърти ли, кърти (в мрачно подземие). Идилия.. .
цитирайгениално.
Има и трупове, но и това е логично за къртиците!
цитирайИма и трупове, но и това е логично за къртиците!
lexparsy написа:
Много ме изкефи този стих Младен Това е гениалният изказ на поета, несподелен самотно като последния, но и наследил мрачните подземия след анти последния...
Да си призная, аз отдавна си имам записано това заглавие без изложение.. Ами защото се страхувам, че ще стане дълго, ако се вгледаме описателно антипоследния, а то си е направо излишно.
Просто се усмихвам като съзирам последните антипоследствия на неживите човекоподобни, и се успокоявам самодоволно — Ами аз съм последният жив бе...! Сега ще наследят света, след като на всички и ми се сбъдне Апокалипсиса... - Да ама все съм разочарован защото установявам че имало още много последни братче.... Честно ти казвам! И все ще си поделим своето животворно с други...:-))))
Уффф, извини логорейния ми шарж. Вреден е обедният слънчев плаж. Ултравиолетовият му мираж, поетично прави ме незрящ... :-)))
Но с оцеляло жива прозаична сериозност, те поздравявам за този хубав стих приятелю!
Лекс
П. Моля те не ме цитирай отговорно, че да мога да се подсуша, ако ми влезе морска вода в ушите... :-)
Да си призная, аз отдавна си имам записано това заглавие без изложение.. Ами защото се страхувам, че ще стане дълго, ако се вгледаме описателно антипоследния, а то си е направо излишно.
Просто се усмихвам като съзирам последните антипоследствия на неживите човекоподобни, и се успокоявам самодоволно — Ами аз съм последният жив бе...! Сега ще наследят света, след като на всички и ми се сбъдне Апокалипсиса... - Да ама все съм разочарован защото установявам че имало още много последни братче.... Честно ти казвам! И все ще си поделим своето животворно с други...:-))))
Уффф, извини логорейния ми шарж. Вреден е обедният слънчев плаж. Ултравиолетовият му мираж, поетично прави ме незрящ... :-)))
Но с оцеляло жива прозаична сериозност, те поздравявам за този хубав стих приятелю!
Лекс
П. Моля те не ме цитирай отговорно, че да мога да се подсуша, ако ми влезе морска вода в ушите... :-)
Твоето наблюдателно око вижда и най-скритите детайли на битието.
morskipesni написа:
Пърхут е- пада ли, пада (в небитието) Материята си таковала онаковата, "поетът" кърти ли, кърти (в мрачно подземие). Идилия.. .
Материята може да се разглежда и като пърхут на небитието.
rosiela написа:
Младене, гениално.
Има и трупове, но и това е логично за къртиците!
Има и трупове, но и това е логично за къртиците!
Абсолютно си права.