Постинг
26.05.2020 12:58 -
Плацебо
Студено е - безмилостно студено,
сред порите на адската горещина.
Потръпва слънце в тъмните ми вени,
тресе се в жълта треска светлина...
Унил е погледът до кост пребродил
пространството - матирана стена.
Там татуирани от времето прокоби
заместват непокълналите имена.
сред порите на адската горещина.
Потръпва слънце в тъмните ми вени,
тресе се в жълта треска светлина...
Унил е погледът до кост пребродил
пространството - матирана стена.
Там татуирани от времето прокоби
заместват непокълналите имена.
1.
rosiela -
Силна антитеза. Смислено стихотворение. Вторият куплет - нямам думи. Браво.
26.05.2020 16:05
26.05.2020 16:05
Студено е - безмилостно студено,
сред порите на адската горещина.
цитирайсред порите на адската горещина.
rosiela написа:
Силна антитеза. Смислено стихотворение. Вторият куплет - нямам думи. Браво. Студено е - безмилостно студено,
сред порите на адската горещина.
сред порите на адската горещина.
И това твое стихотворение носи печал, меланхолия...може би дори носталгия. Това са редове на човек преживял много и видял много от живота, и като цяло е останал с горчив привкус от него, но е запазено светлото. Дори и в мъката, е съхранено слънцето. Поздравявам те. Кратко, обаче много силно!
цитирайtikovpisane написа:
С няколко реда казваш много, Приятелю! И това твое стихотворение носи печал, меланхолия...може би дори носталгия. Това са редове на човек преживял много и видял много от живота, и като цяло е останал с горчив привкус от него, но е запазено светлото. Дори и в мъката, е съхранено слънцето. Поздравявам те. Кратко, обаче много силно!
Много съм трогнат. Здраве и светли творчески дни ти желая, Приятелю!
Имаш поетичната дарба да описваш такива чувства които все по-често обладават "лекуваните" от социума хора.
Асоциирайки чувството със заглавието, веднага се сетих за антонима на тази дума. Бях я, забравил, и ми беше полезно да я потърся :-)
Ноцебо, това е, с което някой постоянно и тенденциозно ни "лекуват", а ние сме доброволни пациенти.
Не те критикувам приятелю, само си споделям че един такъв гениален стих, ни кара да осъзнаем болестното състояние на духа си, но пак ни оставя това чувство на самосъжаление, след като сме го прочели и се превръща в ноцебо. Затова моето предложение е... и ти да изкажеш своето предложение, как да го превърнем плацебо провокиращо позитивните еманации на духа ни.
Лекс
цитирайАсоциирайки чувството със заглавието, веднага се сетих за антонима на тази дума. Бях я, забравил, и ми беше полезно да я потърся :-)
Ноцебо, това е, с което някой постоянно и тенденциозно ни "лекуват", а ние сме доброволни пациенти.
Не те критикувам приятелю, само си споделям че един такъв гениален стих, ни кара да осъзнаем болестното състояние на духа си, но пак ни оставя това чувство на самосъжаление, след като сме го прочели и се превръща в ноцебо. Затова моето предложение е... и ти да изкажеш своето предложение, как да го превърнем плацебо провокиращо позитивните еманации на духа ни.
Лекс
Търсене