Постинг
08.09.2018 22:34 -
Сега си само лукс на Самотата
В следите на изгубеното време
все още търсиш своята химера.
Илюзиите винаги превземат
най-ценното, което си намерил.
И от живота ти остава жълто лято,
превърнато от дните-гърбици на символ.
В леярната на есента в листа излято.
Миражно носено с невидими камили...
Победите - захвърлени доспехи,
красят стените на изстиналото вчера.
Безсмислено в хербария на паметта ти ехо,
с което спомените-призраци вечерят.
Сега си само лукс на Самотата -
невеста на несвършващото его.
Лернейско наметало то ти мята
и писъкът на края вие в него.
Страшен си!
цитирайkaramelita написа:
Страшен си!
Днес вдъхновението ме споходи. Благодарен съм на Бог, че все още ме оставя да пиша, защото човек никога не знае за утрешния ден.
Лека нощ и поздрав от мен /най-горе/!
Тривиален само мога да съм в опита си да се възхитя на поетичното ти въображение.
Виждам как читателя се вживява, ами примерно поради лични причини че се вижда в „Лукса на самотата“, без да има дарба да го изрази… Но се питам дали и как използваме поетичната дарба да разказваме своите преживявания… Дали разширяваме мирогледа на читателя за различността на своите вселени, или му внушаваме само негативното, както телевизора и новините?
Понеже съм така поласкан да ме наричаш Приятел, което оценявам, и затова ще кажа и споделя честно…
Трябва ли да затвърждаваме чувството си да вървим Напред „В следите на изгубеното време…“ ? и за в бъдеще в „което спомените-призраци вечерят„ ? Ами също като баба за която болестта е Живота и чака да свърши сериала за да отиде на „лекар“ да потвърди жизнената и вмененост, че после при „близките си“ че да им внуши излишната си смъртност… Хехе… също като Юлка и кликата брат :-)))
Тъй болестно сме влюбени в „Дарбата“ на своята същност че я превръщаме в свой дом и крепост… Независимо дали е вдъхновена радост или битувана депресия или споделена любов или вменена ни омраза…
За това тъй написах:
Изстраданите вдъхновения са бреме,
и с дарба даже изразени поетично,
докато не намерим свое светло време,
да споделим ги и с надежди и епично!
Убеден съм че ние сме Това, което мислим, вярваме, възнамеряваме и наричаме, даже не поетично Младен…
Така ми се иска да дочакаме, вярваме че ще напишеш ПАК нещо със един друг завършек за послание… добре де… може да е и с позитивен упрек… или поне с въпрос :-)))
СИГУРЕН СЪМ ЧЕ МОЖЕШ !!!
С най-добри и съпричастни мисли споделям !
П.П. Лелеее, колко много излишни думи…,
а исках да кажа, че около нас все още има толкова много красиви неща, че и слепешката може да ги стигнем и възпеем, ако намерим миг от мигване без някой да ни пречи :-)
цитирайВиждам как читателя се вживява, ами примерно поради лични причини че се вижда в „Лукса на самотата“, без да има дарба да го изрази… Но се питам дали и как използваме поетичната дарба да разказваме своите преживявания… Дали разширяваме мирогледа на читателя за различността на своите вселени, или му внушаваме само негативното, както телевизора и новините?
Понеже съм така поласкан да ме наричаш Приятел, което оценявам, и затова ще кажа и споделя честно…
Трябва ли да затвърждаваме чувството си да вървим Напред „В следите на изгубеното време…“ ? и за в бъдеще в „което спомените-призраци вечерят„ ? Ами също като баба за която болестта е Живота и чака да свърши сериала за да отиде на „лекар“ да потвърди жизнената и вмененост, че после при „близките си“ че да им внуши излишната си смъртност… Хехе… също като Юлка и кликата брат :-)))
Тъй болестно сме влюбени в „Дарбата“ на своята същност че я превръщаме в свой дом и крепост… Независимо дали е вдъхновена радост или битувана депресия или споделена любов или вменена ни омраза…
За това тъй написах:
Изстраданите вдъхновения са бреме,
и с дарба даже изразени поетично,
докато не намерим свое светло време,
да споделим ги и с надежди и епично!
Убеден съм че ние сме Това, което мислим, вярваме, възнамеряваме и наричаме, даже не поетично Младен…
Така ми се иска да дочакаме, вярваме че ще напишеш ПАК нещо със един друг завършек за послание… добре де… може да е и с позитивен упрек… или поне с въпрос :-)))
СИГУРЕН СЪМ ЧЕ МОЖЕШ !!!
С най-добри и съпричастни мисли споделям !
П.П. Лелеее, колко много излишни думи…,
а исках да кажа, че около нас все още има толкова много красиви неща, че и слепешката може да ги стигнем и възпеем, ако намерим миг от мигване без някой да ни пречи :-)
шедьовър!
цитирайlexparsy написа:
Страшен си Младен… ама наистина !!! Тривиален само мога да съм в опита си да се възхитя на поетичното ти въображение.
Виждам как читателя се вживява, ами примерно поради лични причини че се вижда в „Лукса на самотата“, без да има дарба да го изрази… Но се питам дали и как използваме поетичната дарба да разказваме своите преживявания… Дали разширяваме мирогледа на читателя за различността на своите вселени, или му внушаваме само негативното, както телевизора и новините?
Понеже съм така поласкан да ме наричаш Приятел, което оценявам, и затова ще кажа и споделя честно…
Трябва ли да затвърждаваме чувството си да вървим Напред „В следите на изгубеното време…“ ? и за в бъдеще в „което спомените-призраци вечерят„ ? Ами също като баба за която болестта е Живота и чака да свърши сериала за да отиде на „лекар“ да потвърди жизнената и вмененост, че после при „близките си“ че да им внуши излишната си смъртност… Хехе… също като Юлка и кликата брат :-)))
Тъй болестно сме влюбени в „Дарбата“ на своята същност че я превръщаме в свой дом и крепост… Независимо дали е вдъхновена радост или битувана депресия или споделена любов или вменена ни омраза…
За това тъй написах:
Изстраданите вдъхновения са бреме,
и с дарба даже изразени поетично,
докато не намерим свое светло време,
да споделим ги и с надежди и епично!
Убеден съм че ние сме Това, което мислим, вярваме, възнамеряваме и наричаме, даже не поетично Младен…
Така ми се иска да дочакаме, вярваме че ще напишеш ПАК нещо със един друг завършек за послание… добре де… може да е и с позитивен упрек… или поне с въпрос :-)))
СИГУРЕН СЪМ ЧЕ МОЖЕШ !!!
С най-добри и съпричастни мисли споделям !
П.П. Лелеее, колко много излишни думи…,
а исках да кажа, че около нас все още има толкова много красиви неща, че и слепешката може да ги стигнем и възпеем, ако намерим миг от мигване без някой да ни пречи :-)
Виждам как читателя се вживява, ами примерно поради лични причини че се вижда в „Лукса на самотата“, без да има дарба да го изрази… Но се питам дали и как използваме поетичната дарба да разказваме своите преживявания… Дали разширяваме мирогледа на читателя за различността на своите вселени, или му внушаваме само негативното, както телевизора и новините?
Понеже съм така поласкан да ме наричаш Приятел, което оценявам, и затова ще кажа и споделя честно…
Трябва ли да затвърждаваме чувството си да вървим Напред „В следите на изгубеното време…“ ? и за в бъдеще в „което спомените-призраци вечерят„ ? Ами също като баба за която болестта е Живота и чака да свърши сериала за да отиде на „лекар“ да потвърди жизнената и вмененост, че после при „близките си“ че да им внуши излишната си смъртност… Хехе… също като Юлка и кликата брат :-)))
Тъй болестно сме влюбени в „Дарбата“ на своята същност че я превръщаме в свой дом и крепост… Независимо дали е вдъхновена радост или битувана депресия или споделена любов или вменена ни омраза…
За това тъй написах:
Изстраданите вдъхновения са бреме,
и с дарба даже изразени поетично,
докато не намерим свое светло време,
да споделим ги и с надежди и епично!
Убеден съм че ние сме Това, което мислим, вярваме, възнамеряваме и наричаме, даже не поетично Младен…
Така ми се иска да дочакаме, вярваме че ще напишеш ПАК нещо със един друг завършек за послание… добре де… може да е и с позитивен упрек… или поне с въпрос :-)))
СИГУРЕН СЪМ ЧЕ МОЖЕШ !!!
С най-добри и съпричастни мисли споделям !
П.П. Лелеее, колко много излишни думи…,
а исках да кажа, че около нас все още има толкова много красиви неща, че и слепешката може да ги стигнем и възпеем, ако намерим миг от мигване без някой да ни пречи :-)
Сигурно си прав, че трябва да се стремим към позитивния завършек, защото по този начин ще зареждаме и другите с позитивизъм. Все пак ми се струва, че ако точно и естетично сме изразили и негативното в нас, то в това също има елемент на позитивизъм. Надявам се, обаче, да намеря сили и ресурс, за да последвам ценния ти съвет генерално.
Хубава неделя и вдъхновена нова седмица!
П.П. А за онази "банда"... Там нивото е много ниско, ако въобще може да се говори за ниво.
rosiela написа:
Шедьовър, Мисана, шедьовър!
Пожелавам ти да държиш все така високо летвата на поезията. Даваш светъл пример!
Благословен неделен ден от мен и творчески вдъхновена нова седмица!
Много силен финал...
цитирайvedrina написа:
Много силен финал...
Да ви е много радостна настъпилата нова седмица.
Търсене